1 O h Dios, con nuestros oídos hemos oído, Nuestros padres nos han contado La obra que hiciste en sus días, En los tiempos antiguos:

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 T ú con Tu mano echaste fuera las naciones, Pero a ellos los plantaste. Afligiste a los pueblos, Pero a ellos los hiciste crecer.

Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 P ues no fue por su espada que tomaron posesión de la tierra, Ni fue su brazo el que los salvó, Sino Tu diestra y Tu brazo, y la luz de Tu presencia, Porque Te complaciste en ellos.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 T ú eres mi Rey, oh Dios; Manda victorias a Jacob.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

5 C ontigo rechazaremos a nuestros adversarios; En Tu nombre pisotearemos a los que contra nosotros se levanten.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 P orque yo no confiaré en mi arco, Ni me podrá salvar mi espada;

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 P ues Tú nos has salvado de nuestros adversarios, Y has avergonzado a los que nos aborrecen.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 E n Dios nos hemos gloriado todo el día. Por siempre alabaremos Tu nombre. (Selah)

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 S in embargo, Tú nos has rechazado y nos has confundido, Y no sales con nuestros ejércitos.

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 N os haces retroceder ante el adversario, Y los que nos aborrecen tomaron botín para sí.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 N os entregas como ovejas para ser devorados, Y nos has esparcido entre las naciones.

Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 V endes a Tu pueblo a bajo precio, Y nada has ganado con su venta.

Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

13 N os haces el oprobio de nuestros vecinos, Escarnio y burla de los que nos rodean.

Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 N os pones por proverbio entre las naciones, Causa de risa entre los pueblos.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 T odo el día mi ignominia está delante de mí, Y la vergüenza de mi rostro me ha abrumado

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 P or la voz del que me reprocha e insulta, Por la presencia del enemigo y del vengativo.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

17 T odo esto nos ha sobrevenido, pero no nos hemos olvidado de Ti, Ni hemos faltado a Tu pacto.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 N o se ha vuelto atrás nuestro corazón, Ni se han desviado nuestros pasos de Tu senda;

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 S in embargo, nos has quebrantado en la región de los chacales, Y nos has cubierto con la sombra de la muerte.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 S i nos hubiéramos olvidado del nombre de nuestro Dios, O extendido nuestras manos a un dios extraño,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 ¿ No se habría dado cuenta Dios de esto? Pues El conoce los secretos del corazón.

То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

22 P ero por causa Tuya nos matan cada día; Se nos considera como ovejas para el matadero.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

23 ¡ Despierta! ¿Por qué duermes, Señor ? ¡Levántate! No nos rechaces para siempre.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

24 ¿ Por qué escondes Tu rostro Y te olvidas de nuestra aflicción y de nuestra opresión ?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 P orque nuestra alma se ha hundido en el polvo; Nuestro cuerpo está pegado a la tierra.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

26 ¡ Levántate! Sé nuestra ayuda, Y redímenos por amor de Tu misericordia.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.