1 O God, we have heard with our ears. Our fathers have told us what work You did in their days, in the days long ago.

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 W ith Your own hand You made the nations leave, and put our fathers in the land. You brought trouble upon the nations, and You spread them out.

Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 I t was not by their sword that they took the land. Their own arm did not save them. But it was Your right hand, and Your arm, and the light of Your face, for You favored them.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 Y ou are my King, O God. Jacob wins because You say it must be so.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

5 T hrough You we will push away those who hate us. Through Your name we will walk over those who rise up against us.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 F or I will not trust my bow, and my sword will not save me.

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 B ut You have saved us from those who fight against us. You have put to shame those who hate us.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 I n God we have had our pride all day long. And we will give thanks to Your name forever.

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 B ut now You have turned from us and have put us to shame. You do not go out with our armies.

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 Y ou made us turn away from those who fight against us. And those who hate us have robbed us.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 Y ou give us up to be eaten like sheep. You have spread us out among the nations.

Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 Y ou sell Your people for nothing, and become no richer from their price.

Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

13 Y ou have made us a shame to our neighbors. Those around us laugh and make fun of us.

Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 Y ou have made us hated among the nations. The people laugh at us.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 A ll day long my shame is with me and has become too much for me.

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 T hose who talk against me, and who hate me are around me and want to punish me.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

17 A ll this has come upon us, but we have not forgotten You. We have not been false to Your agreement.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 O ur heart has not turned away. And our steps have not turned from Your way.

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 B ut You have crushed us in a place of wild dogs, and covered us with the shadow of death.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 I f we had forgotten the name of our God, or put out our hands to a strange god,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 w ould not God find this out? For He knows the secrets of the heart.

То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

22 B ut we are killed all day long because of You. We are thought of as sheep that are ready to be killed.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

23 A wake, O Lord! Why do You sleep? Rise up! Do not turn away from us forever.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

24 W hy do You hide Your face? Why do You forget our troubles and our suffering?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 F or our soul is brought down to the dust. Our body holds on to the earth.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

26 R ise up and help us! Save us because of Your loving-kindness.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.