1 N ow the wife of the son of one of the men who tell what will happen in the future cried out to Elisha, “Your servant, my husband, is dead. You know that your servant honored the Lord with fear. But the man to whom he owed money has come to take my two children to make them serve him.”

А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.

2 E lisha said to her, “What can I do for you? Tell me, what do you have in the house?” And she said, “Your woman servant has nothing in the house except a jar of oil.”

И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.

3 T hen he said, “Go around and get jars from all your neighbors. Get empty jars, many of them.

И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, вземи не малко.

4 T hen go in and shut the door behind you and your sons. Pour the oil into all these jars, and set aside each one that is full.”

Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.

5 S o she went from him and shut the door behind her and her sons. They took the jars to her, and she poured.

И тъй, та си отиве от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

6 W hen the jars were full, she said to her son, “Bring me another jar.” And he said to her, “There is not one jar left.” Then the oil stopped flowing.

И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

7 S he came and told the man of God. And he said, “Go and sell the oil and pay what you owe. You and your sons can live on the rest.” Elisha and the Shunammite’s Son

Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

8 O ne day Elisha went to Shunem. An important woman was there, who talked him into eating some food. So every time he passed by, he would turn in there to eat food.

И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.

9 S he said to her husband, “Now I see that this is a holy man of God who is always passing by.

Сетне жената рече на мъжа си: Ето сеха, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.

10 L et us make a little room on the second floor. And let us put a bed there for him, and a table and a chair and a lamp. Then when he comes to us, he can go in there.”

Да направим, моля една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.

11 O ne day Elisha came there and went into the room on the second floor, and rested.

И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,

12 H e said to Gehazi his servant, “Call this Shunammite.” When he had called her, she came and stood in front of him.

рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

13 E lisha said to Gehazi, “Now tell her, ‘See, you have done much for us. What can I do for you? Should I speak to the king or to the captain of the army for you?’” And she answered, “I live among my own people.”

И рече Гиезия: Кажи й сега: Етой, ти си положила всички тия грижи за нас; що да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.

14 S o Elisha said, “What then is to be done for her?” Gehazi answered, “She has no son, and her husband is old.”

Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А гиезиий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.

15 E lisha said, “Call her.” When he had called her, she stood at the door.

И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

16 T hen he said, “At this time next year you will hold a son in your arms.” And she said, “No, my lord, O man of God. Do not lie to your woman servant.”

И Елисей й рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

17 L ater she was going to have a child and she gave birth to a son at that time the next year, as Elisha had told her.

Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.

18 W hen the child was grown, he went out one day to his father who was with those gathering grain.

И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

19 H e said to his father, “O, my head, my head!” The father said to his servant, “Carry him to his mother.”

И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.

20 W hen he was brought to his mother, he sat on her knees until noon. Then he died.

И като го взе занесе го при маяка му; и детето седна на коленете й до пладне, и тогава умря.

21 S he went up and laid him on the bed of the man of God. She shut the door behind him, and went out.

И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като зетвори вратата след него, излезе.

22 T hen she called to her husband and said, “Send me one of the servants and one of the donkeys, that I may run to the man of God and return.”

Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

23 H er husband said, “Why will you go to him today? It is not the time of the new moon or the Day of Rest.” She said, “It will be all right.”

А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

24 T hen she put a seat on a donkey and said to her servant, “Drive on. Do not slow down for me unless I tell you.”

Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забравяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

25 S o she went and came to the man of God at Mount Carmel. When the man of God saw her far away, he said to Gehazi his servant, “See, there is the Shunammite.

И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

26 R un now to meet her. Say to her, ‘Is it well with you? Is it well with your husband? Is it well with the child?’” And she answered, “It is well.”

Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Дабре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27 W hen she came to the mountain to the man of God, she took hold of his feet. Gehazi came near to push her away, but the man of God said, “Let her alone. For her soul is troubled within her. The Lord has hidden it from me. He has not told me.”

А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: А Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.

28 T hen she said, “Did I ask you for a son? Did I not say, ‘Do not lie to me’?”

А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

29 E lisha said to Gehazi, “Get ready to travel. Take my walking stick and go. If you meet any man, do not greet him. If anyone greets you, do not answer him. Then lay my stick on the boy’s face.”

Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да ме не отговаряш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

30 T he mother of the boy said, “As the Lord lives and as you yourself live, I will not leave you.” So Elisha got up and followed her.

А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

31 G ehazi went on before them and laid the stick on the boy’s face. But there was no sound or anything to show that the boy was alive. So Gehazi returned to meet Elisha, and told him, “The boy is not awake.”

А Гиезия мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайко: Детето не се събуди.

32 W hen Elisha came into the house, he saw the boy lying dead on his bed.

И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

33 S o he went in and shut the door behind the two of them, and prayed to the Lord.

Влезе, прочее, та затвори вратата зат тях двамата, и помоли се Господу.

34 H e went up and lay on the child. He put his mouth on his mouth, and his eyes on his eyes, and his hands on his hands. He spread himself out on him, and the child’s flesh became warm.

Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и рацете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

35 T hen Elisha got up again. He walked from one end of the house to the other. Then he went up and spread himself on the child again. The boy sneezed seven times, and opened his eyes.

После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

36 E lisha called Gehazi and said, “Call this Shunammite.” So he called her. When she came to him, he said, “Take up your son.”

И Елисай извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

37 S he came and fell at his feet and put her face to the ground. Then she took up her son and went out. Elisha and the Pot of Food

И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си те излезе.

38 W hen Elisha returned to Gilgal, there was no food in the land. The sons of the men who tell what will happen in the future were sitting in front of him. Elisha said to his servant, “Put the large pot over the fire and make food ready for the sons of the men who tell what will happen in the future.”

Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, та го слушаха, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.

39 O ne of them went out into the field to gather plants. He found a wild vine, and gathered wild gourds from it. He came and cut them up in the pot of food, not knowing what they were.

Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, че са отровни.

40 T hen they poured it out for the men to eat. As they were eating the food, they cried out, “O man of God, there is death in the pot!” And they could not eat it.

После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него.

41 B ut he said, “Get some grain.” And he threw it into the pot, and said, “Pour it out for the people to eat.” Then there was no danger in the pot. Elisha Feeds One Hundred Men

А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.

42 A man came from Baal-shalishah. He brought the man of God a gift of the first-fruits. There were twenty loaves of barley bread and new-grown grain in his bag. Elisha said, “Give them to the people, that they may eat.”

В това време един човек от Ваалселиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.

43 B ut his servant said, “What? Should I put this in front of 100 men?” But Elisha said, “Give them to the people to eat. For the Lord says, ‘They will eat and have some left.’”

И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

44 S o he put it in front of them. And they ate and had some left, as the word of the Lord had said.

Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.