1 “ At the end of every seven years you must do away with debts that are owed.

В края на всяка седма година да правиш опрощаване.

2 T his is the way you are to do it: Every man who has loaned money must forget the debt. He cannot make his neighbor and his brother pay it because the Lord has said that all should be forgotten.

И ето правилото за опрощаването: всеки заемодавец да опрости заема, който е дал на ближния си: да го не изисква от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа.

3 Y ou may make a stranger pay what he owes, but not your brother.

От чужденеца можеш да го изискваш; но каквото твое има е брата ти, ръката ти да го оставя.

4 Y et there will be no poor among you for the Lord will be sure to bring good to you in the land the Lord your God is giving you for your own.

Обаче няма да се намери клетник между вас; (защото Господ ще те благославя много в земята, който Господ твоят Бог ти дава в наследство, за да я притежаваш);

5 B ut you must listen and obey the voice of the Lord your God. Be careful to do all the Law which I am telling you today.

ако само прилежно слушаш гласа на Господа твоя Бог та внимаваш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам.

6 T he Lord your God will bring good to you as He has promised. You will let many nations use what belongs to you but you will not use what belongs to them. You will rule over many nations but they will not rule over you.

Защото Господ твоят Бог ще те благославя според както ти се обеща; и ще заемеш на много народи, но няма да вземаш на заем; и ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.

7 “ In any of the towns in your land the Lord your God is giving you, if there is anyone poor among you, do not let your heart be hard and not be willing to help him.

Ако в земята ти, която Господ твоят Бог ти дава, има у тебе сиромах от братята ти, извътре някои от градовете ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат;

8 B e free to give to him. Let him use what is yours of anything he needs.

но непременно да отваряш ръката си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото има потреба.

9 B e careful that there is no sinful thought in your heart, saying, ‘It is almost the seventh year, the time to do away with the debt owed to me,’ so you look on your brother with hate and give him nothing. Then he may cry to the Lord against you and you may be guilty of sin.

Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти се счете за грях.

10 G ive much to him, without being sorry that you do. Because the Lord your God will bring good to you for this, in all your work and in everything you do.

Непременно да му дадеш, и да ти не е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ твоят Бог ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия.

11 T he poor will always be in the land. So I tell you to be free in giving to your brother, to those in need, and to the poor in your land.

Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат от земята си.

12 “ If your brother, a Hebrew man or a Hebrew woman, is sold to you, he will work for you six years. But you must set him free in the seventh year.

Ако ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нака ти слугува шест години; а в седмата година да го изпратиш свободен от при себе си.

13 W hen you set him free, do not send him away with nothing.

И когато го изпратиш свободен от при себе си, да го не изпратиш празен;

14 G ive him much from your flock, from your grain, and from your wine. Give to him as the Lord your God has given to you.

непременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си от лина си; както Господ твоят Бог ще те е благословил, така да му дадеш.

15 R emember that you were servants in the land of Egypt, and the Lord your God set you free. And so I am telling you today to do this.

Да си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изкупи; за това Аз днес ти заповядвам това нещо.

16 B ut he may say to you, ‘I will not leave you,’ because he loves you and those of your house and gets along well with you.

Но ако той ти рече: Не излизам от тебе, - понеже обича тебе и дома ти, защото е добре при тебе,

17 T hen take a sharp tool and put it through his ear into the door. And he will be your servant forever. Do the same with your woman servant.

тогава да вземеш шило и да промушиш ухото му върху вратата, и ще ти бъде роб за винаги. Подобно да сториш и на робинята си.

18 I t should not be hard for you to set him free for he has worked for you six years. He has been worth twice as much as a man paid to work for you. The Lord your God will bring good to you in whatever you do.

Да ти се не види тежко, когато го изпращаш свободен от при себе си: защото за шест години той ти е изработил двойно повече от един наемник; а Господ твоят Бог ще те благославя във всичко що вършиш.

19 “ Set apart for the Lord your God all the first-born males among your cattle and your flock. Do no work with the first-born of your cattle. Do not cut the wool from the first-born of your flock.

Всичките мъжки първородни, които се раждат от говедата ти и овците ти, да посвещаваш на Господа твоя Бог; да не употребиш в работа първородното на говедото си, нито да стрижеш първородните на овците си.

20 Y ou and those of your house will eat it every year before the Lord your God in the place the Lord chooses.

Всяка година да ги ядеш, ти и домът ти, пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Господ.

21 B ut do not kill it and give it to the Lord your God if it is not perfect, such as not being able to walk or see, or anything else wrong with it.

Но ако има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има какъв да е лош недостатък, да го не принесеш жертва на Господа твоя Бог.

22 E at it within your towns. Both the clean and the unclean may eat it, as if it were a gazelle or deer.

Да го ядеш отвътре вратите си; нечистият и чистият еднакво да го ядат, както ядат сърна и елен.

23 B ut do not eat its blood. You must pour it out on the ground like water.

Само кръвта му да не ядеш; да я изливаш на земята като вода.