1 N ow Abraham was old. He had lived many years. And the Lord had brought good to Abraham in every way.

А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

2 A braham said to the oldest servant in his house and the one who took care of all that he owned, “Place your hand under my hip,

рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

3 a nd I will have you promise by the Lord, the God of heaven and earth. Promise that you will not take a wife for my son from the daughters of the Canaanites, who live around me.

и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

4 B ut go to my country and to those of my family. Take a wife for my son Isaac from there.”

но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака.

5 T he servant said to Abraham, “What if the woman will not be willing to follow me to this land? Should I take your son to the land you came from?”

А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

6 A braham said to him, “Make sure that you do not take my son there.

Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

7 T he Lord, the God of heaven, Who took me from my father’s house and from the land of my birth, spoke to me and promised me. He said, ‘I will give this land to your children and to their children’s children.’ He will send His angel in front of you. And you will take a wife for my son from there.

Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя; Той ще изпрати ангела си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми оттам.

8 B ut if the woman is not willing to follow you, then you will be free from this promise to me. Only do not take my son there.”

Но, ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

9 S o the servant placed his hand under the hip of Abraham, and he promised to do this.

Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

10 T hen the servant took ten of Abraham’s camels and left. He took with him all kinds of gifts from Abraham. Then he went to the city of Nahor in Mesopotamia.

И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

11 H e made the camels get down on their knees outside the city by the well of water in the evening. It was the time when women go out to get water.

И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

12 H e said, “O Lord, the God of my boss Abraham, let all go well for me today. Show loving-kindness to my boss Abraham.

Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

13 S ee, I am standing here by the well of water. And the daughters of the men of the city are coming out to get water.

Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

14 I f I say to a girl, ‘Let down your jar so that I may drink,’ and she answers, ‘Drink, and I will give water to your camels also,’ let her be the one whom You have chosen for your servant Isaac. I will know by this that You have shown loving-kindness to my boss.”

Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия; и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; -тя нека е оная, която си отредил за слугата си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

15 B efore he had finished speaking, Rebekah came out, the daughter of Bethuel, the son of Milcah and Nahor, the brother of Abraham. She had a jar on her shoulder.

Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

16 T he girl was very beautiful and had never lain with a man. She went down to the well, filled her jar and came up.

Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

17 T hen the servant ran to meet her. He said, “Let me drink a little water from your jar.”

А слугата се завтече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

18 S he said, “Drink, my lord.” And she was quick to lift her jar to her hand and give him a drink.

А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си, и му даде да пие.

19 W hen she had finished giving him a drink, she said, “I will get water for your camels also, until they have finished drinking.”

И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея догде се напоят.

20 S he was quick to empty her jar into the animals’ drinking place. Then she ran to the well for more water, and got enough for all his camels.

И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

21 T he man was quiet and watched her, waiting to know if the Lord had made all go well or not during his visit.

А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно или не.

22 W hen the camels had finished drinking, the man took a heavy gold ring and two heavy gold objects to wear on her arms.

Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

23 H e said, “Whose daughter are you? Tell me, is there a place for us to stay in your father’s house?”

Чия си дъщеря? - я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

24 S he said to him, “I am the daughter of Bethuel, the son of Milcah and Nahor.”

А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

25 S he also said, “We have both enough straw and food, and a place to stay.”

Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.

26 T hen the man bowed low and worshiped the Lord.

Тогава човекът се наведе, та се поклони на Господа.

27 H e said, “Honor and thanks be to the Lord, the God of my boss Abraham. He has not kept His loving-kindness and His truth from my boss. He has led me in the way to the house of my boss’s brothers.”

И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта си и верността си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

28 T hen the girl ran and told about all this to those in her mother’s house.

А момата се завтече, та разказа тия неща на майка си.

29 R ebekah had a brother whose name was Laban. And Laban ran outside to the man at the well.

И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече вън при човека на извора.

30 W hen he saw the gold objects his sister was wearing, and heard his sister Rebekah saying, “This is what the man said to me,” he went to the man. He saw him standing by the camels at the well.

Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът; той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.

31 L aban said, “Come in, you who receive good from the Lord! Why do you stand outside? I have made the house ready, and a place for the camels.”

И рече му: Влез, ти, благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

32 S o the man came into the house. Laban took the load off the camels, and gave them straw and food. He got water to wash the feet of Abraham’s servant and the feet of the men who were with him.

И тъй, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите, и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

33 T hen food was set in front of the man to eat. But he said, “I will not eat until I have told you why I came here.” Laban said, “Tell it.”

И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям, догде не кажа думата си. А Лаван рече: Казвай.

34 S o he said, “I am Abraham’s servant.

Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

35 A nd the Lord has brought much good to my boss. He has become rich. The Lord has given him flocks and cattle, silver and gold, men and women servants, and camels and donkeys.

Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

36 M y boss’s wife Sarah gave birth to my boss’s son when she was very old. And he has given him all he has.

И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, що има.

37 “ My boss made me promise, saying, ‘Do not take a wife for my son from the daughters of the Canaanites, in whose land I live.

И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

38 B ut go to my father’s house, to those of my family, and take a wife for my son there.’

Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми.

39 I said to my owner, ‘What if the woman will not follow me?’

И рекох на господаря ми: Може да не иска жената да дойде след мене.

40 H e said to me, ‘The Lord, Whom I have always obeyed, will send His angel with you to make all go well during your visit there. You will take a wife for my son from those of my family and from my father’s house.

Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

41 T hen you will be free from your promise to me. When you come to those of my family, and if they do not give her to you, then you will be free from your promise to me.’

Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и, ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

42 “ So I came to the well today. I said, ‘O Lord, the God of my boss Abraham, may all go well during my visit here.

И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

43 S ee, I am standing by the well of water. If I say to the girl who comes out for water, “Let me drink a little water from your jar,”

ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

44 a nd she says, “You drink, and I will get water for your camels also,” then let her be the woman whom the Lord has chosen for my boss’s son.’

и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти,- тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

45 B efore I had finished speaking in my heart, Rebekah came out with her jar on her shoulder. She went down to the well and got water. I asked her, ‘Let me drink.’

Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

46 A nd she was quick to take down her jar from her shoulder. She said, ‘Drink, and I will give water to your camels also.’ So I drank and she gave water to the camels also.

И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

47 T hen I asked her, ‘Whose daughter are you?’ She said, ‘The daughter of Bethuel the son of Milcah and Nahor.’ And I put the gold objects on her nose and arms.

Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

48 T hen I bowed low and worshiped the Lord. I gave honor and thanks to the Lord, the God of my boss Abraham. For He had led me in the right way to take the daughter of my boss’s brother for his son.

И наведох се, та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

49 S o now if you will show kindness and be true to my boss, tell me. And if not, tell me so I may know which way to turn.”

Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и верно спрямо господаря ми, кажете ми; и, ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

50 T hen Laban and Bethuel answered, “This thing comes from the Lord. We cannot speak for or against it.

А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

51 S ee, Rebekah is in front of you. Take her and go. Let her be the wife of your boss’s son, as the Lord has spoken.”

Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

52 W hen Abraham’s servant heard their words, he put his face to the ground before the Lord.

Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

53 H e brought out things made of silver and gold, and clothes, and gave them to Rebekah. He gave things of much worth to her brother and mother also.

И слугата извади сребърни и златни накити и облекла, та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

54 T hen he and the men with him ate and drank and stayed the night there. When they got up in the morning, he said, “Send me away to my boss.”

Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха, пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми.

55 B ut her brother and her mother said, “Let the girl stay with us a few days, at least ten. Then she may go.”

А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

56 B ut he said to them, “Do not make me stay any more days, since the Lord has made my way go well. Send me away so I may go to my boss.”

Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

57 T hey said, “We will call the girl and ask her what she wants to do.”

А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

58 T hey called Rebekah and asked her, “Will you go with this man?” And she said, “I will go.”

И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

59 S o they sent away their sister Rebekah and her nurse. They went with Abraham’s servant and the men who were with him.

И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

60 T hey prayed that good would come to Rebekah, and said to her, “You are our sister. May you become the mother of millions. May your children and all their children’s children after them take over the cities of those who hate them.”

И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

61 T hen Rebekah and her servants got up on the camels and followed the man. So the servant of Abraham took Rebekah and left.

И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

62 N ow Isaac had come from Beerlahairoi, and was living in the Negev.

А Исаак идеше от Вир-лахайрои, защото живееше в южната земя.

63 I saac had gone out to pray in the field in the evening. He looked up and saw that camels were coming.

И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя; и, ето камили се приближаваха.

64 A nd Rebekah looked up and saw Isaac. She got off the camel

Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.

65 a nd said to Abraham’s servant, “Who is that man walking in the field to meet us?” Abraham’s servant said, “He is my boss.” So she took a cloth and covered her face.

Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

66 T he servant told Isaac all the things he had done.

И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

67 T hen Isaac brought Rebekah into his mother Sarah’s tent, and she became his wife. And he loved her. So Isaac found comfort after his mother’s death.

Тогава Исаак въведе Ревека в шатъра на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.