1 T here was a long war between the family of Saul and the family of David. David became stronger and stronger. But the family of Saul became weaker and weaker. David’s Sons

А войната между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго време; и Давид непрестанно се засилваше, а Сауловият дом непрестанно ослабваше.

2 S ons were born to David at Hebron. His first-born was Amnon, by David’s wife Ahinoam of Jezreel.

И народиха се синове на Давида в Хеврон; първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам;

3 H is second son was Chileab, by Abigail who had been the wife of Nabal of Carmel. The third was Absalom the son of Maacah, the daughter of Talmai, king of Geshur.

вторият му, Хилеав, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият, Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;

4 T he fourth was Adonijah the son of Haggith. The fifth was Shephatiah the son of Abital.

четвъртият, Адония, син на Агита; петият Сефатия, син на Авитала;

5 A nd the sixth was Ithream, by David’s wife Eglah. These sons were born to David at Hebron. Abner Goes over with David

и шестият, Итраам, от Давидовата жена Егла. Тия се родиха на Давида в Хеврон.

6 W hile there was war between the family of Saul and the family of David, Abner was making himself strong in the family of Saul.

А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом Авенир беше подпорка на Сауловия дом.

7 N ow Saul had a woman acting as his wife whose name was Rizpah, the daughter of Aiah. Ish-bosheth said to Abner, “Why have you gone in to the woman who acted as my father’s wife?”

А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница?

8 A bner was very angry because of Ish-bosheth’s words, and said, “Am I a dog’s head that belongs to Judah? Today I show kindness to the family of your father Saul, to his brothers and to his friends. I have not given you into David’s hands. Yet today you say I am guilty because of this woman.

Тогава Авенир много се разяри за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саула, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и пак ме обвиняваш днес за тая жена!

9 M ay God do so to Abner, and more also, if I do not do for David what the Lord has promised him.

Така да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел,

10 H e has promised to build the throne of David over Israel and over Judah, from Dan to Beersheba.”

като направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовият престол над Израиля, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.

11 A nd Ish-bosheth could not answer Abner, because he was afraid of him.

И Исвостей не можеше вече да отговори ни дума на Авенира, понеже се боеше от него.

12 T hen Abner sent men with news to David at Hebron, saying, “Whose land is this? Make your agreement with me, and I will help you bring all Israel over to you.”

Тогава Авенир изпрати човеци до Давида да кажат от негова страна: Чия е земята? Думаше още: Направи договор с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, щото да доведе под твоята власт целия Израил.

13 D avid said, “Good! I will make an agreement with you. But you must do one thing that I say. You will not see my face unless you first bring Saul’s daughter Michal when you come to see me.”

А той каза: Добре, аз ще направя договор с тебе; но едно нещо искам аз от тебе, а именно, че няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми.

14 T hen David sent men to Saul’s son Ish-bosheth, saying, “Give me my wife Michal. I was married to her by giving a hundred pieces of skin from the sex parts of the Philistines.”

И Давид прати човеци до Сауловия син Исвостея да кажат: Предай жена ми на Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия

15 S o Ish-bosheth sent men to take her from her husband Paltiel the son of Laish.

Исвостей, прочее, прати та я взе от мъжа й Фалатиила Лаисовия син.

16 B ut her husband went with her, crying as he went. He followed her as far as Bahurim. Then Abner said to him, “Go, return.” So he returned.

И мъжът й дойде с нея, и като вървеше плачеше, и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.

17 N ow Abner spoke with the leaders of Israel, saying, “In times past you wanted David to be your king.

А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и рече: В миналото време вие сте искали Давида да царува над вас;

18 N ow make it happen! For the Lord has said of David, ‘By the hand of My servant David I will save My people Israel from the Philistines and from all those who hate them.’”

сега, прочее, сторете това, защото Господ е говорил за Давида, казвайки: Чрез ръката на слугата Си Давида ще избавя людете Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели.

19 A bner spoke to Benjamin also. Then Abner went to Hebron to tell David all that Israel and the whole family of Benjamin thought was good to do.

Авенир говори още и в ушите на вениаминците; също Авенир отиде да говори и в ушите на Давида в Хеврон всичко, що бе угодно на Израиля и на целия Вениаминов дом.

20 A bner came with twenty men to David at Hebron. And David made a special supper for Abner and the men who were with him.

И тъй, Авенир дойде при Давида в Хеврон, и с него двадесет мъже. И Давид направи угощение на Авенира и на мъжете, които бяха с него.

21 A bner said to David, “Let me go and gather all Israel to my lord the king so they may make an agreement with you. Then you may be king over all your heart desires.” So David sent Abner away, and he went in peace. Joab Kills Abner

Тогава Авенир каза на Давида: Ще стана да ида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с тебе, та да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенира, и той отиде с мир.

22 T hen David’s servants and Joab came from a battle and brought with them many good things they had taken. But Abner was not with David in Hebron, for David had sent him away. Abner had gone in peace.

И, ето, Давидовите слуги и Иоав идеха от едно нашествие и носеха със себе си много користи; но Авенир не беше с Давида в Хеврон, защото той го беше изпратил, и Авенир беше отишъл с мир.

23 W hen Joab and the army with him came, it was told to Joab, “Abner the son of Ner came to the king. And the king has sent him away in peace.”

А като дойде Иоав и цялата войска, който беше с него, известиха на Иоава казвайки: Авенир Нировият син дойде при царя; и той го изпрати, та си отиде с мир.

24 T hen Joab came to the king and said, “What have you done? See, Abner came to you. Why then have you sent him away, so that he is gone?

Тогава Иоав влезе при царя и рече: Що си сторил? Ето Авенир е дохождал при тебе; защо си го изпратил та си е отишъл?

25 Y ou know Abner the son of Ner. He came to fool you, and to learn about your going out and coming in. He came to learn all that you are doing.”

Знаеш какъв е Авенир Нировият син; той е дохождал за да те измами, и да научи излизането ти и влизането ти, и да научи всичко, що правиш.

26 W hen Joab left David, he sent men after Abner. They brought him back from the well of Sirah. But David did not know it.

И Иоав, като излезе от при Давида, прати човеци подир Авенира, които го върнаха от кладенеца Сира; Давид, обаче, не знаеше това.

27 W hen Abner returned to Hebron, Joab took him aside into the center of the gate to speak with him alone. There Joab hit him in the stomach and killed him because of the blood of his brother Asahel.

И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го отведе на страна в портата, за да му говори уж тайно; и там го удари в корема за кръвта на брата си Асаила; и той умря.

28 W hen David heard about it, he said, “I and my nation are forever without guilt before the Lord, from the blood of Abner the son of Ner.

А по-после, като чу Давид, рече: Невинен съм аз и царството ми пред Господа до века за кръвта на Авенира Нировия син;

29 M ay the guilt be on the head of Joab and all his father’s family. May the family of Joab never be without one who has a flow from his body, or a bad skin disease, or the need to use a walking stick. Or may his family never be without one who falls by the sword, or who needs more bread.”

нека остане тя на Иоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека не липсва от Иоавовия дом такъв, който има семетечение, или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.

30 S o Joab and his brother Abishai killed Abner because he had killed their brother in the battle at Gibeon. David Shows Sorrow for Abner

Така Иоав и брат му Ависей убиха Авенира, защото беше убит брат им Асаила в сражението при Гаваон.

31 T hen David said to Joab and all the people who were with him, “Tear your clothes and dress in clothes made from hair. Cry in sorrow in front of Abner.” And King David walked behind the box in which the dead man was carried.

Тогава Давид каза на Иоава и на всичките люде, които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид вървеше след носилото.

32 T hey buried Abner in Hebron. And the king cried in a loud voice at Abner’s grave. All the people cried.

И погребаха Авенира в Хеврон; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и всичките люде плакаха.

33 T he king sang a song of sorrow for Abner, saying, “Should Abner die as a fool dies?

И царят плака над Авенира, и каза: - Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен?

34 Y our hands were not tied. Your feet were not put in chains. You have fallen as one falls in front of the sinful.” And all the people cried again over him.

Ръцете ти не бяха вързани, Нито нозете ти турнати в окови; Както пада човек пред тези, които вършат неправда, Така падна ти. И всичките люде плакаха над него.

35 T hen all the people came to try to talk David into eating bread while it was still day. But David promised, saying, “May God do so to me, and more also, if I taste bread or anything else before the sun goes down.”

Сетне дойдоха всичките люде, за да предумат Давида да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако вкуся хляб, или какво да било нещо, преди да зайде слънцето.

36 A ll the people saw it, and it pleased them. Everything the king did pleased all the people.

И всичките люде се научиха за това, и им стана угодно, както беше угодно на всичките люде и все що правеше царят.

37 S o all the people and all Israel understood that day that it had not been the king’s will to kill Abner the son of Ner.

Защото в оня ден, всичките люде и целият Израил познаха, че не беше от царя да бъде убит Авенир Нировият син.

38 T hen the king said to his servants, “Do you not know that a leader, and a great man has fallen this day in Israel?

И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил?

39 A nd I am weak today, even if I was chosen to be king. The sons of Zeruiah are too hard for me. May the Lord pay the sinner for his sin.”

Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тия мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.