1 O ne day Jonathan the son of Saul said to the young man who was carrying his battle-clothes, “Come, let us go over to the place where the Philistine soldiers are on the other side.” But he did not tell his father.

А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си; Дойди да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.

2 S aul was staying beside Gibeah under the pomegranate tree in Migron. There were about 600 men with him,

А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже.

3 a nd Ahijah the son of Ahitub, Ichabod’s brother, the son of Phinehas, the son of Eli, the religious leader of the Lord at Shiloh, wearing the linen vest. And the people did not know Jonathan had gone.

И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.

4 B etween the passes where Jonathan went to cross over to the Philistine soldiers, there was a sharp rock on the one side, and a sharp rock on the other side. The name of one was Bozez. The name of the other was Seneh.

А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.

5 O ne rock stood on the north in front of Michmash. The other stood on the south in front of Geba.

Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг от Гавая.

6 J onathan said to the young man who was carrying his battle-clothes, “Come, let us go over to the place where the soldiers are who have not gone through the religious act of the Jews. It may be that the Lord will work for us, for there is nothing to keep the Lord from saving by many or by few.”

Ионатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господ да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

7 T he young man who was carrying his battle-clothes said to him, “Do all that is in your mind. I am with you in whatever you think to do.”

И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.

8 J onathan said, “We will cross over to the men and show ourselves to them.

Тогава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.

9 I f they say to us, ‘Wait until we come to you,’ then we will stand still in our place and not go up to them.

Ако ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях.

10 B ut if they say, ‘Come up to us,’ then we will go up. For the Lord has given them into our hands. This will be the special thing for us to see.”

Но ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.

11 S o both of them showed themselves to the Philistine soldiers. The Philistines said, “See, Hebrews are coming out of the holes where they have hidden themselves.”

И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.

12 T he soldiers of that place said to Jonathan and the one who was carrying his battle-clothes, “Come up to us and we will tell you something.” Jonathan said to the one who was carrying his battle-clothes, “Come up after me. For the Lord has given them into the hands of Israel.”

И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.

13 T hen Jonathan went up the hill on his hands and feet, with the one who was carrying his battle-clothes behind him. The soldiers fell in front of Jonathan. The young man, who was carrying his battle-clothes after him, killed them.

И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.

14 I n that first killing done by Jonathan and the man who carried his battle-clothes, about twenty men fell dead within a small piece of land.

И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя.

15 T here was fear among the Philistines, in the field, and among all the people. Even the soldiers shook with fear. And the earth shook, so there was much fear.

И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.

16 S aul’s men who were watching in Gibeah of Benjamin looked and saw the people running away. They went here and there.

И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше тук таме.

17 S aul said to the people who were with him, “Number them, and see who has left us.” When they numbered, they found that Jonathan and the young man who carried his battle-clothes were not there.

Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.

18 S aul said to Ahijah, “Bring the special box of God here.” For the special box of God was with the people of Israel at that time.

И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните).

19 W hile Saul talked to the religious leader, the noise of the Philistines became louder. So Saul said to the religious leader, “Take your hand away.”

А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.

20 T hen Saul and all the people with him gathered together and went into the battle. Every man’s sword was against the man next to him. It was as if no one knew what to do.

И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.

21 T he Hebrews, who had been with the Philistines and had gone up with them among the tents returned. They returned to be with the Israelites who were with Saul and Jonathan.

И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, те също е обърнаха да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.

22 W hen all the men of Israel who had hidden themselves in the hill country of Ephraim heard that the Philistines had run away, they ran after them in the battle.

Тоже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.

23 S o the Lord saved Israel that day. And the battle spread farther than Beth-aven.

Така в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.

24 N ow the men of Israel were troubled that day. For Saul made a promise and said to the people, “Cursed will be the man who eats food before evening and before I have punished those who fight against me.” So none of the people tasted any food.

А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.

25 A nd all the people came among the trees, and there was honey on the ground.

А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,

26 T he people went among the trees and saw honey flowing, but no man tasted it. For the people were afraid of Saul’s promise.

и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.

27 B ut Jonathan had not heard his father make the promise to the people. So he put the stick that was in his hand into the honeycomb. Then he put it to his mouth, and his eyes became bright.

Ионатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.

28 O ne of the men told him, “Your father put the people under a promise, saying, ‘Cursed will be the man who eats food today.’” The people were tired and weak.

А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.

29 J onathan said, “My father has troubled the land. See how my eyes have become bright because I tasted a little of this honey.

А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;

30 H ow much better it would be if the men had been free to eat today of the food that had belonged to those who fought against them! For not many Philistines have been killed.”

колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?

31 T hey killed the Philistines that day from Michmash to Aijalon. And the people were very tired and weak.

И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.

32 T he people rushed upon the things that had belonged to the Philistines. They took sheep and cattle and calves, and killed them on the ground. And the people ate them with the blood.

Затова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.

33 T hen Saul was told, “See, the people are sinning against the Lord by eating meat with the blood in it.” And Saul said, “You have not been faithful. Roll a big stone to me here.”

Тогава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене преди да се свърши денят.

34 A nd he said, “Divide yourselves among the people and say to them, ‘Each one of you bring me his bull or his sheep, and kill it here and eat. Do not sin against the Lord by eating with the blood.’” So every one of the people brought his bull with him that night, and killed it there.

И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.

35 A nd Saul built an altar to the Lord. It was the first altar that he built to the Lord.

И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.

36 T hen Saul said, “Let us go down to the Philistines during the night and take until morning what belongs to them. Let us not leave a man of them alive.” They said, “Do whatever you think is best.” So the religious leader said, “Let us ask of God here.”

Тогава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.

37 S o Saul asked God, “Should I go down to the Philistines? Will You give them into the hand of Israel?” But God did not answer him that day.

И Саул се допита до Бога: Да сляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.

38 S aul said, “Come here, all you leaders of the people. Look and see how this sin has happened today.

Тогава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;

39 F or as the Lord lives Who saves Israel, even if it is in Jonathan my son, he will die for sure.” But not one of all the people answered him.

защото заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.

40 T hen Saul said to all Israel, “You will be on one side and I and my son Jonathan will be on the other side.” And the people said to Saul, “Do what you think is best.”

И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и синът ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.

41 S o Saul said to the Lord, the God of Israel, “May the right name be drawn.” And the names of Saul and Jonathan were drawn, and the people went free.

Тогава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.

42 T hen Saul said, “Draw names between me and my son Jonathan.” And Jonathan’s name was drawn.

И рече Саул: хвърлете жребие между мене и сина ми Ионатана. И хвана се сина му Ионатан.

43 S aul said to Jonathan, “Tell me what you have done.” So Jonathan told him, “I tasted a little honey with the end of the stick that was in my hand. Here I am. I must die.”

Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, който имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!

44 S aul said, “May God do this to me and more also, for you will die for sure, Jonathan.”

И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.

45 B ut the people said to Saul, “Must Jonathan die, who has saved all these people of Israel? Far from it! As the Lord lives, not one hair of his head will fall to the ground. For he has worked with God this day.” So the people saved Jonathan and he did not die.

А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не бъде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.

46 T hen Saul stopped going after the Philistines, and the Philistines went to their own place. Saul’s Family

Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.

47 W hen Saul had become king over Israel, he fought against all those around him who hated him. He fought against Moab, the Ammonites, Edom, the kings of Zobah, and the Philistines. He punished them in every way he turned.

А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;

48 H e acted with strength of heart and destroyed the Amalekites. He saved Israel from those who came to rob them.

и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.

49 N ow the sons of Saul were Jonathan, Ishvi and Malchishua. And he had two daughters. The name of the first-born was Merab, and the name of the younger one was Michal.

А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе: и имената на двете му дъщери бяха Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

50 T he name of Saul’s wife was Ahinoam the daughter of Ahimaaz. The name of the captain of his army was Abner the son of Ner, the brother of Saul’s father.

А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.

51 K ish was the father of Saul. And Abner’s father Ner was the son of Abiel.

А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

52 T here was fighting against the Philistines all of Saul’s life. When Saul saw any strong man, or any man with strength of heart, he would have the man join him.

И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.