1 N ow the Philistines gathered their armies for battle. They were gathered at Socoh, which belongs to Judah. They set up their tents between Socoh and Azekah, in Ephes-dammim.

След това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин, и разположиха стан в Ефес-дамим, между Сокхот и Азика.

2 S aul and the men of Israel were gathered together, and set up their tents in the valley of Elah. They came up dressed for battle to fight against the Philistines.

А Саул и Израилевите мъже се събраха та разположиха стан в долината Ила, и се опълчиха за бой против филистимците.

3 T he Philistines stood on the mountain on one side while Israel stood on the mountain on the other side, with the valley between them.

Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна, и долината беше помежду им.

4 T hen a strong fighter came out from the armies of the Philistines. His name was Goliath, from Gath. He was almost twice as tall as most men.

И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

5 H e had a head covering of brass, and wore brass battle-clothes that weighed as much as 5, 000 silver pieces.

Той имаше меден шлем на главата си, и бе облечен с люспеста броня, тежината на бронята беше пет хиляди сикли мед,

6 H e wore brass leg-coverings, and had a brass spear on his shoulders.

и с медни ногавки на пищялите си и медно щитче между рамената си.

7 T he long part of his spear was like a cross-piece used on a cloth-maker. The iron head of his spear weighed as much as 600 pieces of silver. A man walked before him to carry his shield.

Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него.

8 G oliath stood and called out to the army of Israel, saying, “Why have you come out dressed for battle? Am I not the Philistine, and you the servants of Saul? Choose a man for yourselves, and let him come down to me.

И той застана та извика към Израилевите редове, като им каза: Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз филистимец, и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мене.

9 I f he is able to fight with me and kill me, then we will be your servants. But if I fight him and kill him, then you must become our servants and work for us.”

Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

10 A gain the Philistine said, “I stand against the army of Israel this day. Give me a man, that we may fight together.”

Филистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама.

11 W hen Saul and all Israel heard these words of the Philistine, they were troubled and very afraid.

А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много.

12 N ow David was the son of Jesse, an Ephrathite of Bethlehem in Judah. Jesse had eight sons, and was old in the days of Saul. He had lived many years.

А Давид беше син на оня ефратянин от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни тоя човек имаше старейшински чин между хората.

13 J esse’s three older sons had followed Saul to the battle. Their names were Eliab the first-born, next Abinadab, and third Shammah.

И тримата по-големи сина на Есея бяха отишли подир Саула във войната; и имената на тримата му сина, които отидоха на войната, бяха - на първородния Елиав, на другия след него, Авинадав и на третия Сама.

14 D avid was the youngest. The three oldest sons followed Saul.

Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саула.

15 B ut David went to and from Saul, to take care of his father’s flock at Bethlehem.

А Давид отиваше от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем и се връщаше.

16 T he Philistine came out and showed himself morning and evening for forty days.

И филистимецът се приближаваше заран и вечер и се представяше четиридесет дена.

17 T hen Jesse said to his son David, “Take for your brothers a basket of this baked grain and these ten loaves. Hurry and carry them to your brothers among the army.

В това време Есей каза на сина си Давида: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тия десет хляба та ги занеси бърже на братята си в стана;

18 A nd take these ten pieces of cheese to the leader of the thousand man group who is with them. See how your brothers are doing, and bring me news of them.

а тия десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж, здрави ли са братята ти, и вземи ми белег от тях.

19 S aul and your brothers and all the men of Israel are in the valley of Elah, fighting with the Philistines.”

Саул и те и всичките Израилеви мъже са в долината Ила, дето се бият с филистимците.

20 S o David got up early in the morning and left the flock in the care of a shepherd. He took the food and went, as Jesse had told him. And he came to the tents as the army was going out dressed for battle, calling out the war cry.

Прочее, на сутринта Давид стана рано, остави овците на пазач, и взе нещата та отиде както Иесей му бе заповядал; и той отиде при оградата от коли когато войската, при излизането си да се опълчи, извикваше гръмогласно за битката.

21 I srael and the Philistines came near each other dressed for battle, army against army.

И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

22 D avid left the things with the man to take care of them. He ran to the army, and went to meet with his brothers.

А Давид остави товара си под грижата на товаропазача, и като се завтече към войската, дойде та попита братята си за здравето им.

23 A s he talked with them, Goliath the Philistine from Gath came out of the army of the Philistines, and spoke the same words as before. And David heard him.

И като се разговаряше с тях, ето юнакът, филистимецът от Гет, на име Голиат, излизаше от филистимските редове та говореше според същите думи; и Давид го чу.

24 W hen all the men of Israel saw the man, they ran away from him and were very much afraid.

А всичките Израилеви мъже, като видяха тоя мъж, побягнаха от него и много се уплашиха.

25 T he men of Israel said, “Have you seen the man who has come out? He has come out to stand against Israel. The king will make the man who kills him rich. And he will give him his daughter, and make his father’s family free from paying taxes in Israel.”

И Израилевите мъже думаха: Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля; обаче, който го убие, него царят ще обогати с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израиля.

26 T hen David said to the men standing by him, “What will be done for the man who kills this Philistine, and takes away Israel’s shame? For who is this Philistine who has not gone through the religious act of the Jews? Who is he, that he should make fun of the armies of the living God?”

И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото коя е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

27 A nd the people answered him in the same way, “This is what will be done for the man who kills him.”

И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ща се направи на мъжа, който би го поразил.

28 H is oldest brother Eliab heard what he said to the men. He became very angry with David and said, “Why have you come here? With whom have you left those few sheep in the desert? I know of your pride and the sin of your heart. You have come to see the battle.”

А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.

29 B ut David said, “What have I done now? Was it not just a question?”

И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина?

30 T hen David turned away from him to another and asked the same question. And the people gave him the same answer.

И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи.

31 W hen David’s words were heard, they were told to Saul, and Saul sent for him.

И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си.

32 D avid said to Saul, “Let no man’s heart become weak because of him. Your servant will go and fight with this Philistine.”

И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец.

33 S aul said to David, “You are not able to go and fight against this Philistine. You are only a young man, while he has been a man of war since he was young.”

Но Саул каза на Давида: ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

34 B ut David said to Saul, “Your servant was taking care of his father’s sheep. When a lion or a bear came and took a lamb from the flock,

А Давид рече на Саула: Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото,

35 I went after him and fought him and saved it from his mouth. When he came against me, I took hold of him by the hair of his head and hit him and killed him.

аз го подгонвах та го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах.

36 Y our servant has killed both the lion and the bear. And this Philistine who has not gone through our religious act will be like one of them. For he has made fun of the armies of the living God.”

Слугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войската на живия Бог.

37 A nd David said, “The Lord Who saved me from the foot of the lion and from the foot of the bear, will save me from the hand of this Philistine.” Saul said to David, “Go, and may the Lord be with you.”

Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец. И Саул каза на Давида: Иди: и Господ да бъде с тебе.

38 T hen Saul dressed David with his clothes. He put a brass head covering on his head, and dressed him with heavy battle-clothes.

Тогава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня.

39 D avid put on his sword over his heavy battle-clothes and tried to walk, for he was not used to them. Then David said to Saul, “I cannot go with these, for I am not used to them.” And David took them off.

И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саула: Не мога да ходя с тия оръжия, защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече.

40 H e took his stick in his hand, and chose five smooth stones from the river. He put them in his shepherd’s bag. His sling was in his hand, and he went to the Philistine.

И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка.

41 T he Philistine came near to David, with the man carrying his shield in front of him.

И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давида; и щитоносецът вървеше пред него.

42 W hen the Philistine looked and saw David, he thought nothing of him. For he was only a young man, with good color in his skin, and good-looking.

И когато филистимецът погледна наоколо и видя Давида, презря го, защото беше дете и рус и красив на лице.

43 T he Philistine said to David, “Am I a dog, that you come to me with sticks?” And the Philistine spoke against David by his gods.

И филистимецът каза на Давида: Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давида с боговете си.

44 T he Philistine said to David, “Come to me. I will give your flesh to the birds of the sky and the animals of the field.”

Филистимецът още каза на Давида: Дойди при мене, и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове.

45 T hen David said to the Philistine, “You come to me with a sword and spears. But I come to you in the name of the Lord of All, the God of the armies of Israel, Whom you have stood against.

А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.

46 T his day the Lord will give you into my hands. I will knock you down and cut off your head. This day I will give the dead bodies of the army of the Philistines to the birds of the sky and the wild animals of the earth. Then all the earth may know that there is a God in Israel.

Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израиля,

47 A ll these people gathered here may know that the Lord does not save with sword and spear. For the battle is the Lord’s and He will give you into our hands.”

и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка.

48 T hen the Philistine rose up and came to meet David. And David rushed to the center of the valley to meet the Philistine.

И като стана филистимецът та идваше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца.

49 D avid put his hand into his bag, took out a stone and threw it, and hit the Philistine on his forehead. The stone went into his forehead, so that he fell on his face to the ground.

И Давид тури ръката си в торбата си та взе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му; и той падна по лицето си на земята.

50 S o David won the fight against the Philistine with a sling and a stone. He hit the Philistine and killed him. There was no sword in David’s hand.

Така Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида;

51 T hen David ran and stood over the Philistine. He took his sword out of its holder and killed him, and cut off his head with it. When the Philistines saw that their strong soldier was dead, they ran away.

затова Давид се завтече та застана над филистимеца, и хвана меча му и го изтръгна из ножницата му и като го уби отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха.

52 T he men of Israel and Judah rose up and called out and went after the Philistines as far as Gath and the gates of Ekron. The dead Philistines lay on the way from Shaaraim as far as Gath and Ekron.

Тогава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци паднаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

53 T hen the Israelites returned from following the Philistines and took what had belonged to them among their tents.

А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

54 D avid took the Philistine’s head and brought it to Jerusalem. But he put his battle-clothes in his tent.

И Давид взе главата на филистимеца та я занесе в Ерусалим, а оръжията му тури в шатъра си.

55 W hen Saul saw David going out against the Philistine, he said to Abner the head of his army, “Abner, whose son is this young man?” And Abner said, “By your life, O king, I do not know.”

А Саул, когато видя Давида, че излизаше против филистимеца, каза на военачалника Авенира: Авенире, чий син е тоя момък? А Авенир рече: Заклевам се в живота на душата ти, царю не зная.

56 T he king said, “Find out whose son the young man is.”

И царят каза: Попитай чий син е тоя момък.

57 S o when David returned from killing the Philistine, Abner brought him to Saul with the Philistine’s head in his hand.

И като се връщаше Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе та го доведе пред Саула; и главата на филистимеца беше в ръката му.

58 S aul said to him, “Whose son are you, young man?” David answered, “I am the son of your servant Jesse of Bethlehem.”

И Саул му рече: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти витлеемеца Есей.