1 W hen David had gone a short way past the mountain top, Mephibosheth’s servant Ziba met him with two donkeys ready for traveling. On them were 200 loaves of bread, 100 vines of dried grapes, 100 summer fruits, and a bottle of wine.

И когато Давид беше преминал малко върха на хълма, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низаници летни овощия и мех вино.

2 T he king said to Ziba, “Why do you have these?” And Ziba said, “The donkeys are for those of the king’s house to travel on. The bread and summer fruit are for the young men to eat. And the wine drink is for whoever is weak in the desert.”

И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, а хлябовете и летните овощия, за да ги ядат момците, а виното, за да пият ония, които изнемощеят в пустинята.

3 T hen the king said, “Where is your owner’s son?” And Ziba answered, “He is staying in Jerusalem. For he said, ‘Today the family of Israel will return to me the nation of my father.’”

Тогава рече царят: А где е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.

4 S o the king said to Ziba, “See, all that belongs to Mephibosheth is yours.” And Ziba said, “I bow down in honor to you. O my lord the king, let me find favor in your eyes!” David and Shimei

И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой царю.

5 W hen King David came to Bahurim, there came out a man of the family of Saul. His name was Shimei, the son of Gera. He did not stop speaking bad things as he came.

А когато царят Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.

6 H e threw stones at David, and at all the servants of King David. And all the people and all the strong men were at his right and at his left.

И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и от ляво му.

7 S himei said as he said bad things, “Get out! Get out, you man of blood, you man of no worth!

И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче!

8 T he Lord has punished you for all the blood of the family of Saul, in whose place you have ruled! The Lord has given the nation to your son Absalom! Your trouble is upon you, because you are a man of blood!”

Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.

9 Z eruiah’s son Abishai said to the king, “Why should this dead dog speak against my lord the king? Let me go now and cut off his head.”

Тогава Ависей Саруиният син каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата.

10 B ut the king said, “What have I to do with you, O sons of Zeruiah? If he speaks against me, and if the Lord has told him, ‘Speak against David,’ then who should say, ‘Why have you done so?’”

А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, който ще му рече: Защо правиш така?

11 T hen David said to Abishai and all his servants, “See, my own son wants to kill me. How much more now may this Benjamite? Let him alone and let him speak against me, for the Lord has told him.

Давид още каза на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал.

12 I t may be that the Lord will look upon my trouble and return good to me instead of his bad words today.”

Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес.

13 S o David and his men went on the way. And Shimei went beside him on the hill. He spoke against David as he went, and threw stones and dust at him.

И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах.

14 T he king and all the people with him were tired when they came to the Jordan. There he rested and received new strength. Absalom Goes to Jerusalem

И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там.

15 A bsalom and all the people, the men of Israel, came into Jerusalem. And Ahithophel was with him.

Между това, Авесалом и всичките люде, сиреч, Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим; и Ахитофел с него.

16 W hen David’s friend Hushai the Archite came to Absalom, Hushai said to him, “Long live the king! Long live the king!”

И когато архиецът Хусей, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусей каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят!

17 A nd Absalom said to Hushai, “Is this your kindness to your friend? Why did you not go with your friend?”

А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?

18 H ushai said to Absalom, “No! I will belong to whoever is chosen by the Lord, this people, and all the men of Israel.

И Хусей каза на Авесалома: Не, но когато Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.

19 A nd whom should I serve? Should I not serve his son? As I have served your father, so I will serve you.”

При това кому ще бъде служенето ми? не ли на сина на приятеля ми ? Когато съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред тебе.

20 T hen Absalom said to Ahithophel, “Give your wise words. What should we do?”

Тогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим.

21 A hithophel answered, “Go in to your father’s women, whom he has left to take care of the house. Then all Israel will hear that you have made yourself hated by your father. Then the hands of all who are with you will be made stronger.”

И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилат ръцете на всичките, които са с тебе.

22 S o they set up a tent for Absalom on the roof. And Absalom went in to his father’s women so that the eyes of all Israel could see.

Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.

23 T he words that Ahithophel spoke in those days were as if one had asked for the Word of God. Both David and Absalom thought of Ahithophel’s words in this way.

А в онова време съветът, който даваше Ахитофела, бе считан като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв се считаше всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.