1 D ead flies make a perfume maker’s oil smell bad. So does acting a little foolish weigh more than wisdom and honor.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 A wise man’s heart leads him toward the right. But the foolish man’s heart leads him toward the left.

Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.

3 E ven when the fool walks on the road, he has little understanding and shows everyone that he is a fool.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.

4 I f the ruler becomes angry with you, do not back away. If you are quiet, much wrong-doing may be put aside.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,

5 T here is a sin I have seen under the sun, like a mistake done by a ruler:

Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 F ools are put in many places of honor, while rich men sit in places that are not important.

Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

7 I have seen servants riding on horses, and princes walking like servants on the land.

Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.

8 H e who digs a deep hole may fall into it. And a snake may bite him who breaks through a wall.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 H e who cuts stones may be hurt by them. And he who cuts trees may be in danger by them.

Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10 I f the ax is not sharp and he does not make it sharp, then he must use more strength. Wisdom helps one to do well.

Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11 I f the snake bites before it is put under a man’s power, it will not be of help to the man who would have power over it.

Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)

12 T he words of a wise man’s mouth are kind, but the lips of a fool destroy him.

Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13 T he beginning of his talking is foolish, and the end of it is sinful and crazy.

Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.

14 Y et the fool speaks many words. No man knows what will happen. And who can tell him what will come after him?

Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15 T he work of a fool makes him so tired that he does not even know the way to a city.

Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16 I t is bad for you, O land, when your king is a child and your princes eat too much in the morning.

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17 H appy are you, O land, when your king is from parents who have ruled, and your princes eat at the right time, for strength and not to get drunk.

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18 W hen men are lazy, the roof begins to fall in. When they will do no work, the rain comes into the house.

От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 F ood is made ready to be enjoyed, wine makes life happy, but money is the answer to everything.

Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20 D o not curse a king even in your thoughts, and do not curse a rich man in your bedroom because a bird of the heavens will carry your voice and an animal with wings will make it known.

Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.