1 J acob lived in the land where his father had lived as a stranger, in the land of Canaan.
А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
2 T his is the story of the children of Jacob and of their children. When Joseph was seventeen years old, he was caring for the flock with his brothers. The boy was with the sons of Bilhah and Zilpah, his father’s wives. And Joseph told his father about how bad they were.
Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
3 N ow Israel loved Joseph more than all his sons, because Joseph was born when he was an old man. And Israel made him a long coat of many colors.
А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
4 H is brothers saw that their father loved him more than all his brothers. So they hated Joseph and could not speak a kind word to him.
Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
5 T hen Joseph had a dream. When he told it to his brothers, they hated him even more.
А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
6 H e said to them, “Listen to the dream that I have had.
Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
7 W e were gathering grain in the field. My bundle of grain stood up. Your bundles of grain gathered around it and bowed down to my bundle.”
Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 T hen his brothers said to him, “Are you going to be our king? Are you going to rule over us?” So they hated him even more for his dreams and for what he said.
А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
9 T hen he had another dream, and he told it to his brothers. He said, “I have had another dream. The sun and the moon and eleven stars were bowing down to me.”
А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 H e told it to his father and to his brothers. His father spoke sharp words to him, saying, “What is this dream you have had? Will I and your mother and brothers come to bow ourselves down to the ground in front of you?”
Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11 J oseph’s brothers were jealous of him. But his father thought about what he said. Joseph Is Sold and Taken to Egypt
И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
12 T hen his brothers went to feed their father’s flock in Shechem.
А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13 I srael said to Joseph, “Are not your brothers feeding the flock in Shechem? Come, I will send you to them.” And Joseph said to him, “I will go.”
Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
14 T hen Israel said, “Go now, see if it is well with your brothers and with the flock. Then come and tell me.” So he sent him from the valley of Hebron, and he came to Shechem.
И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
15 A man found him walking through a field, and asked him, “What are you looking for?”
И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
16 J oseph said, “I am looking for my brothers. Tell me where they are feeding the flock.”
А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото.
17 A nd the man said, “They have moved from here. For I heard them say, ‘Let us go to Dothan.’” So Joseph followed his brothers and found them at Dothan.
И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
18 W hen they saw him far away, before he came near them, they made plans to kill him.
А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
19 T hey said to one another, “Here comes this dreamer!
Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
20 N ow come and let us kill him and throw him into one of the deep holes. Then we will say that a wild animal ate him. And we will see what becomes of his dreams!”
Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
21 B ut Reuben heard this and saved him from their hands, saying, “Let us not kill him.”
Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
22 R euben then said, “Do not put him to death. Throw him into this hole here in the desert. But do not lay a hand on him.” He wanted to be able to save Joseph and return him to his father.
Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23 S o when Joseph came to his brothers, they tore off his coat, the coat of many colors that he was wearing.
И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
24 A nd they took him and threw him into the hole. The hole was empty and had no water in it.
Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
25 T hen they sat down to eat. When they looked up, they saw a group of Ishmaelites coming from Gilead. They were taking spices and perfumes on their camels to Egypt.
После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26 J udah said to his brothers, “What do we get by killing our brother and covering his blood?
Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
27 C ome, let us sell him to the Ishmaelites and not lay our hands on him. For he is our brother, our own flesh.” And his brothers listened to him.
Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28 S ome Midianite traders were passing by. So the brothers pulled Joseph up out of the hole. And they sold him to the Ishmaelites for twenty pieces of silver, and they took Joseph to Egypt.
И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
29 T hen Reuben returned to the hole. When he saw that Joseph was not in the hole, he tore his clothes.
А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30 H e returned to his brothers and said, “The boy is not there! What can I do?”
И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
31 S o they took Joseph’s coat, killed a male goat, and put the blood on the coat.
Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
32 T hey sent the coat of many colors to their father. And they said, “We found this. Is it your son’s coat or not?”
изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
33 J acob looked at it and said, “It is my son’s coat! A wild animal has eaten him! For sure Joseph has been torn to pieces!”
И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
34 S o Jacob tore his clothes and dressed in clothes made from hair. He had sorrow for his son many days.
И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
35 A ll his sons and daughters tried to comfort him. But he would not be comforted. He said, “I will go down to the grave in sorrow for my son.” And his father cried for him.
И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.
36 T he Midianites sold Joseph in Egypt to Potiphar, the head of the soldiers of Pharaoh’s house.
А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.