1 T hen the people of Israel sinned in the eyes of the Lord. And the Lord gave them into the hands of Midian for seven years.

И Израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години.

2 M idian was stronger than Israel. Because of Midian the people of Israel made big caves in the sides of the mountains where they could live which were safe places for themselves.

И ръката на Мадиама преодоля над Израиля; и поради мадиамците, израилтяните си направиха ония ровове, които са по горите, и пещерите и укрепленията.

3 F or when Israel had planted seeds, the Midianites and Amalekites and the people of the east would come and fight against them.

И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него;

4 T hey would set up their tents beside them and destroy the food of the field as far as Gaza. They would leave no food for Israel, and no sheep, cattle or donkeys.

и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел.

5 T hey would come with their animals and their tents. They were like locusts, there were so many of them. There were too many of them and their camels to number. And they came into the land to destroy it.

Защото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха в страната многобройни като скакалци; безбройни бяха и те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.

6 S o Israel became very poor because of Midian. The people of Israel cried to the Lord.

Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа.

7 T he people of Israel cried to the Lord because of Midian.

И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците,

8 A nd the Lord sent a man to speak for Him to the people of Israel. The man said to them, “The Lord, the God of Israel, says, ‘I brought you here from Egypt. I brought you out of the house where you were made to work.

тогава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството;

9 I set you free from the power of the Egyptians and from the hands of all who made it hard for you. I drove them away from in front of you and gave you their land.

И избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им.

10 I said to you, “I am the Lord your God. Do not be afraid of the gods of the Amorites in whose land you live.” But you have not obeyed Me.’”

И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.

11 T hen the angel of the Lord came and sat under the oak tree in Ophrah, which belonged to Joash the Abiezrite. The angel came as Joash’s son Gideon was beating out grain where grapes are crushed, to save it from the Midianites.

И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

12 T he angel of the Lord showed himself to Gideon and said to him, “The Lord is with you, O powerful soldier.”

И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.

13 G ideon said to him, “O sir, if the Lord is with us, why has all this happened to us? Where are all His powerful works which our fathers told us about? They said, ‘Did not the Lord bring us out of Egypt?’ But now the Lord has left us alone. He has put us under the power of Midian.”

А Гедеон ме рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предел в ръката на мадиамците.

14 T he Lord looked at him and said, “Go in this strength of yours. And save Israel from the power of Midian. Have I not sent you?”

И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?

15 G ideon said to Him, “O Lord, how can I save Israel? See, my family is the least in Manasseh. And I am the youngest in my father’s house.”

А той Му рече: О Господи! с какво ще освобадя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.

16 B ut the Lord said to him, “For sure I will be with you. You will destroy Midian as one man.”

Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.

17 G ideon said to Him, “If I have found favor in Your eyes, show me something to prove that it is You Who speaks with me.

Сетне той му каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене;

18 I ask of You, do not leave here until I return to You with my gift and lay it before You.” And the Lord said, “I will stay until you return.”

моля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той ме рече: Ще чакам догдето се върнеш.

19 T hen Gideon went into his house and got a young goat ready. He made bread without yeast from a basket of flour. He put the meat in a basket and the water from boiling the meat in a pot. Then he brought them out to him under the tree and set them down in front of him.

Тогава Гедеон слезе та приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото тури в кошница, а чорбата тури в гърне, и изнесе ги вън при него под дъба, та го представи.

20 T he angel of God said to him, “Take the meat and the bread without yeast and lay them on this rock. Then pour out the water.” Gideon did so.

И ангелът Божия му каза: Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей. И стори така.

21 T he angel of the Lord put out the end of the stick that was in his hand and touched the meat and the bread without yeast. And fire came up from the rock and burned up the meat and the bread without yeast. Then the angel of the Lord was seen no more.

Тогава ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, та досегна месото и пресните пити; и излезе огън из камъка та пояде месото и пресните пити; а след това ангелът Господен си отиде отпред очите му.

22 S o Gideon knew that he was the angel of the Lord. And he said, “I am afraid, O Lord God! For now I have seen the angel of the Lord face to face.”

И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.

23 T he Lord said to him, “Peace be with you. Do not be afraid. You will not die.”

А Господ му каза: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.

24 T hen Gideon built an altar there to the Lord. He gave it the name, The Lord is Peace. It is still in Ophrah of the Abiezrites to this day.

И Гедеон издигна там олтар на Господа и нараче го Иеовашалом; той е до днес в Офра на авиезерците.

25 T hat same night the Lord said to him, “Take your father’s bull and a second bull seven years old. Use them to pull down the altar of Baal which belongs to your father. And cut down the tree of the false goddess Asherah that is beside it.

И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.

26 B uild an altar to the Lord your God on the top of this strong place. Set the stones in the right way. Then take a second bull and give a burnt gift. Use the wood of the tree of the false goddess Asherah which you cut down.”

После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.

27 G ideon took ten of his servants and did what the Lord had told him to do. But he was too afraid of those of his father’s house and the men of the city to do it during the day. So he did it during the night.

И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а, понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем.

28 W hen the men of the city got up early in the morning, they saw that the altar of Baal was torn down. They saw that the false goddess Asherah which was beside it was cut down. And the second bull was given on the altar which had been built.

А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар.

29 T he men said to one another, “Who did this?” After they had looked around and asked, they were told, “Gideon the son of Joash did this thing.”

И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа.

30 T hen the men of the city said to Joash, “Bring out your son, so he may die. For he has torn down the altar of Baal. And he has cut down our goddess Asherah which was beside it.”

Тогава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него.

31 B ut Joash said to all who were gathered against him, “Will you fight for Baal? Will you save him? Whoever will fight for him will be put to death this morning. If he is a god, let him fight for himself because someone has torn down his altar.”

А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато е още заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му

32 S o on that day he gave Gideon the name Jerubbaal, which means, “Let Baal fight against him.” Because he tore down his altar.

За това в същия ден той нарече сина си Ероваал, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му.

33 T hen all the Midianites and Amalekites and people of the east gathered together. They crossed the Jordan and set up their tents in the valley of Jezreel.

Тогава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно та преминаха и разположиха стан в долината Езраел.

34 B ut the Spirit of the Lord came upon Gideon. He blew a horn and called together the Abiezerites to follow him.

А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.

35 H e sent men with news to go through Manasseh. And the Manassites were called together to follow him. He sent men with news to Asher, Zebulun and Naphtali. And they came to meet him.

После изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха.

36 T hen Gideon said to God, “Save Israel through me, as You have said.

И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

37 S ee, I will put wool on the floor where grain is crushed. If the wool is wet, and it is dry on the ground, I will know that You will save Israel through me, as You have said.”

ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогаз ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

38 I t was so. Gideon got up early the next morning and took the wool in his hand. Enough water poured from the wool to fill a pot.

Така биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода.

39 T hen Gideon said to God, “Do not let Your anger burn against me for speaking to You once again. Let me make one more test with the wool. Let it be dry only on the wool. And let the ground be wet all around it.”

И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.

40 G od did so that night. For it was dry only on the wool. And all the ground was wet around it.

И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.