1 A fter this Nahash the king of the Ammonites died. And his son became king in his place.

След това, царят на амонците, Наас, умря, и вместо него се възцари син му Анун.

2 D avid said, “I will show kindness to Hanun the son of Nahash, because his father showed kindness to me.” So David sent men to bring him comfort in his sorrow for his father. David’s servants came to Hanun in the land of the sons of Ammon, to bring him comfort.

Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна Наасовия син, понеже баща му показа благост към мене. И така, Давид прати посланици да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Ануна в земята на амонците за да го утешат,

3 B ut the princes of the sons of Ammon said to Hanun, “Do you think that David is giving honor to your father by sending men to comfort you? Have not his servants come to spy out the land and destroy it?”

първенците на амонците рекоха на Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти, Давид ти е изпратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе за да разузнаят да разорят и да съгледат земята?

4 S o Hanun took David’s servants and cut the hair from their faces. Then he cut off the bottom half of their clothing, and sent them away.

Затова, Анун хвана Давидовите слуги та ги обръсна, отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати.

5 W hen David was told what had happened to his servants, he sent men out to meet them because the workmen were very ashamed. The king said, “Stay at Jericho until the hair grows again on your faces, and then return.”

И някои отидоха та известиха на Давида за стореното на мъжете; и той изпрати човеци да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да им рекат от царя: Седете в Ерихон, догде пораснат брадите ви, и тогава се върнете.

6 T he sons of Ammon saw that they had made themselves to be hated by David. So Hanun and the sons of Ammon sent silver weighing as much as 1, 000 men, to get war-wagons and horsemen from Mesopotamia, Aram-maacah, and Zobah.

А като видяха амонците, че бяха станали омразни на Давида, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сириямаах и от Сова.

7 T hey paid for 32, 000 war-wagons and for the king of Maacah and his army who came and set up their tents by Medeba. Then the sons of Ammon gathered together from their cities and came to battle.

И наеха си тридесет и две хиляди колесници, също и царя на Мааха с людете му, които дойдоха та разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват.

8 W hen David heard of it, he sent Joab and all the army of his strong men.

И когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже.

9 T he sons of Ammon came out and were ready for battle at the city gate. The kings who had come were by themselves in the field.

А амонците излязоха та се строиха за бой при градската порта; а надошлите царе бяха отделно на полето.

10 J oab saw that the battle was set against him in front and behind. So he chose some of the best men of Israel and they made themselves ready to fight the Syrians.

А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра между всичките отбрани Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

11 B ut he had his brother Abishai lead the rest of the men. And they made themselves ready to fight the sons of Ammon.

а останалите люде даде в ръката на брата си Ависея; и те се опълчиха против амонците.

12 J oab said, “If the Syrians are too strong for me, then help me. But if the sons of Ammon are too strong for you, then I will help you.

И рече: ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна.

13 B e strong; let us show our strength of heart because of our people, and for the cities of our God. May the Lord do what is good in His eyes.”

Дързай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

14 S o Joab and the men who were with him came near to fight against the Syrians. And the Syrians ran away from him.

И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; и те побягнаха пред него.

15 T he sons of Ammon saw that the Syrians ran away. So they ran away from Joab’s brother Abishai, and went into the city. Then Joab came to Jerusalem.

А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха пред брата му Ависей и влязоха в града. Тогава Иоав си дойде в Ерусалим.

16 T he Syrians saw that they had lost the war with Israel. So they sent men with news, and brought out the Syrians who were on the other side of the Euphrates River. Shophach the captain of Hadadezer’s army was leading them.

А сирийците, като видяха, че бидоха победени пред Израиля, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък реката Евфрат, със Совака, военачалника на Ададезера, на чело.

17 W hen David was told about it, he gathered all Israel together and crossed the Jordan. He came to them, and made his army ready to fight against them. When David made his army ready for battle, the Syrians fought against him.

И когато се извести на Давида, той събра целият Израил, и като премина Иордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И тъй, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него.

18 A nd the Syrians ran away from Israel. David killed 7, 000 Syrians who drove war-wagons and 40, 000 Syrian foot soldiers. And he killed Shophach the captain of the army.

Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците мъжете на седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.

19 H adadezer’s servants saw that they had lost the war against Israel. So they made peace with David and worked for him. The Syrians were not willing to help the sons of Ammon any more.

И слугите на Ададезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Давида и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помагат вече на амонците.