1 T here was no king in Israel in those days. And there was a certain Levite staying in a far away part of the hill country of Ephraim. He took a woman from Bethlehem in Judah to act as his wife.

В ония дни, когато нямаше цар в Израиля, имаше един левитин, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя, и който се беше взел наложница от Витлеем Юдов.

2 B ut his woman was not faithful to him. She left him and went to her father’s house in Bethlehem in Judah. She stayed there four months.

Но наложницата му блудствува против него, и отиде си от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, гдето остана около четири месеца.

3 T hen her husband got up and went after her. He was gentle in speaking to her, asking her to return with him. He brought his servant and two donkeys with him. So she brought him into her father’s house. When her father saw him, he was glad to meet him.

И мъжът й стана та отиде подир нея, за да й говори любезно и да я върне, като водеше със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост.

4 H is father-in-law, the girl’s father, made him stay. So he stayed with him three days. They ate and drank and stayed there.

И тъстът му, бащата на младата го задържа, та преседя с него три дена; и ядоха и пиха и пренощуваха там.

5 T hey got up early in the morning on the fourth day to get ready to go. The girl’s father said to his son-in-law, “Eat a piece of bread to get your strength. Then you may go.”

На четвъртия ден, като станаха рано, той се дигна да си иде; но бащата на младата рече на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш.

6 S o both of them sat down and ate and drank together. The girl’s father said to the man, “I beg you, agree to stay the night. Let your heart be happy.”

И така, седнаха та ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата рече на мъжа: Склони, моля, да пренощуваш, и нека се развесели сърцето ти.

7 T he man stood up to go. But his father-in-law begged him so that he stayed another night there.

Обаче, човекът се дигна да си иде; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.

8 H e got up to go early in the morning on the fifth day. But the girl’s father said, “I beg you, get your strength first. Wait until later in the day.” So both of them ate.

А на петия ден стана рано да си иде; но бащата на младата рече: Подкрепи, моля, сърцето си. И остана догдето превали денят, като ядоха двамата.

9 T hen the man stood up to leave with his woman and his servant. His father-in-law, the girl’s father, said to him, “Now see, the day is ending. I beg you, stay the night. See, the day is coming to an end. Stay here through the night so your heart may be happy. Get up early tomorrow to go on your way home.”

Сетне, когато човекът стана да си отиде - той и наложницата му и слугата му, рече тъстът му, бащата на младата: Ето, сега денят преваля към вечер; пренощувайте, моля. Ето, денят е на свършване; пренощувайте тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.

10 B ut the man would not stay the night. He stood up and left and came to a place beside Jebus (that is, Jerusalem). He had his woman with him and two donkeys to carry them both.

Но човекът не склони да пренощува, а като стана, тръгна и дойде срещу Евус (който е Ерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

11 T he day was almost gone when they were near Jebus. The servant said to his owner, “Come, let us go in and stay the night in this city of the Jebusites.”

Когато се приближиха до Евус, денят беше много преминал; и слугата рече на господаря си: Дойди, моля, нека се отбием в тоя град на евусите, за да пренощуваме в него.

12 B ut his owner said to him, “We will not go into the city of strangers who are not of the people of Israel. We will go as far as Gibeah.”

Но господарят му рече: Няма да се отбием в град на чужденци, гдето не се намират от израилтяните, но ще заминем за Гавая.

13 A nd he said to his servant, “Come, let us go to one of these places. We will stay the night in Gibeah or Ramah.”

Рече още на слугата си: Дойди, нека се приближим до едно от тия места, и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

14 S o they passed Jebus and went on their way. The sun went down when they were near Gibeah, a city of Benjamin.

И тъй, те заминаха та вървяха; а зайде им слънцето близо при Гавая, която принадлежи на Вениамина.

15 T hey turned to go in and stay at Gibeah. They went in and sat down outside in the center of the city. For no one took them into his house to stay the night.

И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват.

16 I n the evening an old man came out of the field from his work. He was from the hill country of Ephraim and was staying in Gibeah. But the men of the place were Benjamites.

И, ето, един старец идеше вечерта от работата си на полето, и тоя човек беше от хълмистата земя на Ефрема и пришелствуваше в Гавая, а местните човеци бяха вениаминци.

17 T he old man looked up and saw the traveler in the center of the city, and said, “Where are you going? Where do you come from?”

И като подигна очи и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? и от где идеш?

18 T he Levite said to him, “We are traveling from Bethlehem in Judah to a far away part of the hill country of Ephraim. I am from there. I went to Bethlehem in Judah, but am now returning home. But no one will take me into his house.

А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрема, отдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов, и сега отивам за Господния дом; а никой не ме прибра в къщата си.

19 W e have food for our donkeys. And we have bread and wine for me, my woman, and the young man who is with your servants. We have all we need.”

А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мене и за слугинята ти и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо.

20 T he old man said, “Peace to you. Let me take care of all your needs. But do not stay the night in the street.”

И старецът рече: Бъди спокоен; обаче, всичките ти нужди нека понеса аз; само да не пренощуваш на улицата.

21 S o he took him into his house and gave food to the donkeys. The people washed their feet and ate and drank.

И така, той го въведе в къщата си, и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха и пиха.

22 W hile they were having a happy time, certain sinful men of the city gathered around the house. They beat on the door and said to the old man, the owner of the house, “Bring out the man who came into your house so we can have sex with him.”

Като веселяха сърцата си, ето, едни градски мъже, развратници, обиколиха къщата, блъскаха на вратата, и говориха на стареца домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.

23 T he man, the owner of the house, went out to them and said, “No, my brothers. I beg you not to be so sinful. This man has come into my house. Do not do this sinful thing.

А човекът, то ест, домакинът, излезе при тях та им каза: Не, братя мои! моля, недейте прави това зло; тъй като тоя човек е мой гост, недейте струва това безумие.

24 H ere is my daughter who has never had a man. And here is the woman who belongs to the man. Let me bring them out. Put them to shame. Do to them whatever you wish. But do not do such a sinful act against this man.”

Ето дъщеря ми, девица, и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги, и сторете им каквото ви е угодно; но на тоя човек да не сторите едно такова безумно дело.

25 B ut the men would not listen to him. So the Levite took hold of his woman and brought her out to them. The men had sex with her all night until morning. When the sun came up, they let her go.

Но мъжете не искаха да го послушат; за това, човекът взе наложницата му та им я изведе вън; и те я познаха и обезчестяваха я цялата нощ дори до утринта, а като се зазори пуснаха я.

26 T he woman came early in the morning and fell down at the door of the man’s house where her owner was. She lay there until it was light.

И тъй призори жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, гдето беше господарят й, и там лежа до съмване.

27 H er owner got up in the morning and opened the doors of the house. He went out to go on his way and saw his woman lying at the door of the house. Her hands were on the step.

И на утринта господарят й стана та отвори вратата на къщата и излезе, за да си отиде по пътя, и ето наложницата му паднала при врата на къщата, и ръцете й на прага.

28 H e said to her, “Get up. Let us be going.” But there was no answer. He put her body across the donkey and started on his way home.

И рече й: Стани да си отидем. Но нямаше отговор. Тогава човекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.

29 W hen he went into his house, he took a knife. He took hold of his woman and cut her into twelve pieces, arm by arm, leg by leg. Then he sent her out through all the land of Israel.

И като дойде в дома си, взе нож, хвана наложницата си, и я разсече член по член на дванадесет части, и прати ги във всичките предели на Израиля.

30 A ll who saw it said, “Nothing like this has happened before. Nothing like this has been seen from the day when the people of Israel came from the land of Egypt until now. Think about it. Listen to what is said about it. And say what you think.”

И всички, които видяха това, думаха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха из Египетската земя, до днес; размислете, прочее, затова, съветвайте се, и изказвайте се.