1 I n those days, when there was no king in Israel, a certain Levite was living temporarily in the most remote part of the hill district of Ephraim, who took to himself a concubine from Bethlehem in Judah.

В ония дни, когато нямаше цар в Израиля, имаше един левитин, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя, и който се беше взел наложница от Витлеем Юдов.

2 A nd his concubine was untrue to him and went away from him to her father’s house at Bethlehem of Judah and stayed there the space of four months.

Но наложницата му блудствува против него, и отиде си от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, гдето остана около четири месеца.

3 T hen her husband arose and went after her to speak kindly to her and to bring her back, having with him his servant and a couple of donkeys. And she brought him into her father’s house, and when her father saw him, he rejoiced to meet him.

И мъжът й стана та отиде подир нея, за да й говори любезно и да я върне, като водеше със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост.

4 A nd his father-in-law, the girl’s father, detained him, and he remained with him three days. So they ate and drank, and he lodged there.

И тъстът му, бащата на младата го задържа, та преседя с него три дена; и ядоха и пиха и пренощуваха там.

5 O n the fourth day they arose early in the morning, and the prepared to leave, but the girl’s father said to his son-in-law, Strengthen your heart with a morsel of bread and afterward go your way.

На четвъртия ден, като станаха рано, той се дигна да си иде; но бащата на младата рече на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш.

6 S o both men sat down and ate and drank together, and the girl’s father said to the man, Consent to stay all night and let your heart be merry.

И така, седнаха та ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата рече на мъжа: Склони, моля, да пренощуваш, и нека се развесели сърцето ти.

7 A nd when the man rose up to depart, his father-in-law urged him; so he lodged there again.

Обаче, човекът се дигна да си иде; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.

8 A nd he arose early in the morning on the fifth day to depart, but the girl’s father said, Strengthen your heart and tarry until toward evening. So they ate, both of them.

А на петия ден стана рано да си иде; но бащата на младата рече: Подкрепи, моля, сърцето си. И остана догдето превали денят, като ядоха двамата.

9 A nd when the man and his concubine and his servant rose up to leave, his father-in-law, the girl’s father, said to him, Behold, now the day draws toward evening, I pray you stay all night. Behold, now the day grows to an end, lodge here and let your heart be merry, and tomorrow get early on your way and go home.

Сетне, когато човекът стана да си отиде - той и наложницата му и слугата му, рече тъстът му, бащата на младата: Ето, сега денят преваля към вечер; пренощувайте, моля. Ето, денят е на свършване; пренощувайте тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.

10 B ut the man would not stay that night; so he rose up and departed and came opposite to Jebus, which is Jerusalem. With him were two saddled donkeys and his concubine.

Но човекът не склони да пренощува, а като стана, тръгна и дойде срещу Евус (който е Ерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

11 W hen they were near Jebus, it was late, and the servant said to his master, Come I pray, and let us turn into this Jebusite city and lodge in it.

Когато се приближиха до Евус, денят беше много преминал; и слугата рече на господаря си: Дойди, моля, нека се отбием в тоя град на евусите, за да пренощуваме в него.

12 H is master said to him, We will not turn aside into the city of foreigners where there are no Israelites. We will go on to Gibeah.

Но господарят му рече: Няма да се отбием в град на чужденци, гдето не се намират от израилтяните, но ще заминем за Гавая.

13 A nd he said to his servant, Come and let us go to one of these places and spend the night in Gibeah or in Ramah.

Рече още на слугата си: Дойди, нека се приближим до едно от тия места, и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

14 S o they passed on and went their way, and the sun went down on them near Gibeah, which belongs to Benjamin,

И тъй, те заминаха та вървяха; а зайде им слънцето близо при Гавая, която принадлежи на Вениамина.

15 A nd they turned aside there to go in and lodge at Gibeah. And the Levite went in and sat down in the open square of the city, for no man took them into his house to spend the night.

И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват.

16 A nd behold, an old man was coming from his work in the field at evening. He was from the hill country of Ephraim but was living temporarily in Gibeah, but the men of the place were Benjamites.

И, ето, един старец идеше вечерта от работата си на полето, и тоя човек беше от хълмистата земя на Ефрема и пришелствуваше в Гавая, а местните човеци бяха вениаминци.

17 A nd when he looked up, he saw the wayfarer in the city square, and the old man said, Where are you going? And from where did you come?

И като подигна очи и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? и от где идеш?

18 T he Levite replied, We are passing from Bethlehem of Judah to the rear side of the hill country of Ephraim; I am from there. I went to Bethlehem of Judah, but I am going to the house of the Lord, and there is no man who receives me into his house.

А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрема, отдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов, и сега отивам за Господния дом; а никой не ме прибра в къщата си.

19 Y et we have both straw and provender for our donkeys and bread and wine also for me, your handmaid, and the young man who is with your servants; there is no lack of anything.

А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мене и за слугинята ти и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо.

20 A nd the old man said, Peace be to you, but leave all your wants to me; only do not lodge in the street.

И старецът рече: Бъди спокоен; обаче, всичките ти нужди нека понеса аз; само да не пренощуваш на улицата.

21 S o he brought him into his house and gave provender to the donkeys. And the guests washed their feet and ate and drank.

И така, той го въведе в къщата си, и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха и пиха.

22 N ow as they were making their hearts merry, behold, the men of the city, certain worthless fellows, beset the house round about, beat on the door, and said to the master of the house, the old man, Bring forth the man who came to your house, that we may have intercourse with him.

Като веселяха сърцата си, ето, едни градски мъже, развратници, обиколиха къщата, блъскаха на вратата, и говориха на стареца домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.

23 A nd the man, the master of the house, went out and said to them, No, my kinsmen, I pray you, do not act so wickedly; seeing that this man is my guest, do not do this folly.

А човекът, то ест, домакинът, излезе при тях та им каза: Не, братя мои! моля, недейте прави това зло; тъй като тоя човек е мой гост, недейте струва това безумие.

24 B ehold, here are my virgin daughter and this man’s concubine; them I will bring out now; debase them and do with them what seems good to you, but to this man do not so vile a thing.

Ето дъщеря ми, девица, и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги, и сторете им каквото ви е угодно; но на тоя човек да не сторите едно такова безумно дело.

25 B ut the men would not listen to him. So the man took his concubine and forced her forth to them, and they had intercourse with her and abused her all the night until morning. And when the dawn began to break, they let her go.

Но мъжете не искаха да го послушат; за това, човекът взе наложницата му та им я изведе вън; и те я познаха и обезчестяваха я цялата нощ дори до утринта, а като се зазори пуснаха я.

26 A t daybreak the woman came and fell down and lay at the door of the man’s house where her master was, till it was light.

И тъй призори жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, гдето беше господарят й, и там лежа до съмване.

27 A nd her master rose up in the morning and opened the doors of the house and went out to go his way; and behold, his concubine had fallen down at the door of the house, and her hands were upon the threshold.

И на утринта господарят й стана та отвори вратата на къщата и излезе, за да си отиде по пътя, и ето наложницата му паднала при врата на къщата, и ръцете й на прага.

28 A nd he said to her, Up, and let us be going. But there was no answer. Then he put her upon the donkey, and the man rose up and went home.

И рече й: Стани да си отидем. Но нямаше отговор. Тогава човекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.

29 A nd when he came into his house, he took a knife, and took hold of his dead concubine and divided her limb by limb into twelve pieces and sent her throughout all the territory of Israel.

И като дойде в дома си, взе нож, хвана наложницата си, и я разсече член по член на дванадесет части, и прати ги във всичките предели на Израиля.

30 A nd all who saw it said, There was no such deed done or seen from the day that the Israelites came up out of the land of Egypt to this day; consider it, take counsel, and speak.

И всички, които видяха това, думаха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха из Египетската земя, до днес; размислете, прочее, затова, съветвайте се, и изказвайте се.