1 N ow Jethro, the priest of Midian, Moses’ father-in-law, heard of all that God had done for Moses and for Israel His people, and that the Lord had brought Israel out of Egypt.

И като чу Мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил а Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,

2 T hen Jethro, Moses’ father-in-law, took Zipporah, Moses’ wife, after Moses had sent her back,

то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),

3 A nd her two sons, of whom the name of the one was Gershom, for Moses said, I have been an alien in a strange land;

и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом++, защото Моисей беше казал: Пришелец станах в чужда земя;

4 A nd the name of the other was Eliezer, for the God of my father, said Moses, was my help, and delivered me from the sword of Pharaoh.

на другия името бе Елиезер

5 A nd Jethro, Moses’ father-in-law, came with Moses’ sons and his wife to the wilderness where he was encamped at the mount of God.

и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,

6 A nd he said to Moses, I, your father-in-law Jethro, am come to you and your wife and her two sons with her.

и извести на Моисея: Аз, тъстът ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.

7 A nd Moses went out to meet his father-in-law and bowed in homage and kissed him; and each asked the other of his welfare and they came into the tent.

Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.

8 M oses told his father-in-law all the Lord had done to Pharaoh and the Egyptians for Israel’s sake and all the hardships that had come upon them by the way and how the Lord delivered them.

И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.

9 J ethro rejoiced for all the goodness the Lord had done to Israel in that He had delivered them out of the hand of the Egyptians.

И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.

10 J ethro said, Blessed be the Lord, Who has delivered you out of the hand of the Egyptians and out of the hand of Pharaoh, Who has delivered the people from under the hand of the Egyptians.

И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.

11 N ow I know that the Lord is greater than all gods. Yes, in the thing in which they dealt proudly.

Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, той стана по-горен от тях.

12 A nd Jethro, Moses’ father-in-law, took a burnt offering and sacrifices to God, and Aaron came with all the elders of Israel to eat bread with Moses’ father-in-law before God.

Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13 N ext day Moses sat to judge the people, and the people stood around Moses from morning till evening.

На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.

14 W hen Moses’ father-in-law saw all that he was doing for the people, he said, What is this that you do for the people? Why do you sit alone, and all the people stand around you from morning till evening?

А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?

15 M oses said to his father-in-law, Because the people come to me to inquire of God.

А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.

16 W hen they have a dispute they come to me, and I judge between a man and his neighbor, and I make them know the statutes of God and His laws.

Когато имат дело дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.

17 M oses’ father-in-law said to him, The thing that you are doing is not good.

Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18 Y ou will surely wear out both yourself and this people with you, for the thing is too heavy for you; you are not able to perform it all by yourself.

Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.

19 L isten now to; I will counsel you, and God will be with you. You shall represent the people before God, bringing their cases and causes to Him,

Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 T eaching them the decrees and laws, showing them the way they must walk and the work they must do.

и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.

21 M oreover, you shall choose able men from all the people—God-fearing men of truth who hate unjust gain—and place them over thousands, hundreds, fifties, and tens, to be their rulers.

Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над людете такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 A nd let them judge the people at all times; every great matter they shall bring to you, but every small matter they shall judge. So it will be easier for you, and they will bear the burden with you.

и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара заедно с тебе.

23 I f you will do this, and God so commands you, you will be able to endure, and all these people also will go to their in peace.

Ако сториш това, и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всички тия люде ще стигнат на мястото си с мир.

24 S o Moses listened to and heeded the voice of his father-in-law and did all that he had said.

И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.

25 M oses chose able men out of all Israel and made them heads over the people, rulers of thousands, of hundreds, of fifties, and of tens.

Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

26 A nd they judged the people at all times; the hard cases they brought to Moses, but every small matter they decided themselves.

Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.

27 T hen Moses let his father-in-law depart, and he went his way into his own land.

След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.