1 A nd started to speak to them in parables. A man planted a vineyard and put a hedge around it and dug a pit for the winepress and built a tower and let it out to vinedressers and went into another country.

И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 W hen the season came, he sent a bond servant to the tenants to collect from them some of the fruit of the vineyard.

И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 B ut they took him and beat him and sent him away without anything.

А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

4 A gain he sent to them another bond servant, and they stoned him and wounded him in the head and treated him shamefully.

Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

5 A nd he sent another, and that one they killed; then many others—some they beat, and some they put to death.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

6 H e had still one left, a beloved son; last of all he sent him to them, saying, They will respect my son.

Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше, Ще почетат сина ми.

7 B ut those tenants said to one another, Here is the heir; come on, let us put him to death, and the inheritance will be ours.

А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

8 A nd they took him and killed him, and threw outside the vineyard.

И тъй, хванаха го и го убиха, хвърлиха го вън от лозето.

9 N ow what will the owner of the vineyard do? He will come and destroy the tenants, and give the vineyard to others.

Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 H ave you not even read this Scripture: The very Stone which '> after putting It to the test] the builders rejected has become the Head of the corner;

Не сте ли прочели нито това писание: _

11 T his is from the Lord and is His doing, and it is marvelous in our eyes?

от Господа е това, и чудно е в нашите очи?"

12 A nd they were trying to get hold of Him, but they were afraid of the people, for they knew that He spoke this parable with reference to and against them. So they left Him and departed.

И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13 B ut they sent some of the Pharisees and of the Herodians to Him for the purpose of entrapping Him in His speech.

Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

14 A nd they came up and said to Him, Teacher, we know that You are sincere and what You profess to be, that You cannot lie, and that You have no personal bias for anyone; for You are not influenced by partiality and have no regard for anyone’s external condition or position, but in truth You teach the way of God. Is it lawful (permissible and right) to give tribute ( poll taxes) to Caesar or not?

И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

15 S hould we pay or should we not pay ? But knowing their hypocrisy, He asked them, Why do you put Me to the test? Bring Me a coin (a denarius), so I may see it.

Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя.

16 A nd they brought. Then He asked them, Whose image (picture) is this? And whose superscription ( title)? They said to Him, Caesar’s.

И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

17 J esus said to them, Pay to Caesar the things that are Caesar’s and to God the things that are God’s. And they stood marveling and greatly amazed at Him.

Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18 A nd Sadducees came to Him, who say there is no resurrection, and they asked Him a question, saying,

След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19 T eacher, Moses gave us that if a man’s brother died, leaving a wife but no child, the man must marry the widow and raise up offspring for his brother.

Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

20 N ow there were seven brothers; the first one took a wife and died, leaving no children.

Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21 A nd the second married her, and died, leaving no children; and the third did the same;

Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

22 A nd all seven, leaving no children. Last of all, the woman died also.

И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23 N ow in the resurrection, whose wife will she be? For the seven were married to her.

Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

24 J esus said to them, Is not this where you wander out of the way and go wrong, because you know neither the Scriptures nor the power of God?

Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?

25 F or when they arise from among the dead, do not marry nor are given in marriage, but are like the angels in heaven.

Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 B ut concerning the dead being raised—have you not read in the book of Moses, about the bush, how God said to him, I am the God of Abraham and the God of Isaac and the God of Jacob?

А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсея, на мястото, при къпината, как Бог му говорй, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов"?

27 H e is not the God of dead, but of living! You are very wrong.

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28 T hen one of the scribes came up and listened to them disputing with one another, and, noticing that Jesus answered them fitly and admirably, he asked Him, Which commandment is first and most important of all '> in its nature]?

А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 J esus answered, The first and principal one of all commands is: Hear, O Israel, The Lord our God is one Lord;

Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 A nd you shall love the Lord your God out of and with your whole heart and out of and with all your soul (your life) and out of and with all your mind (with your faculty of thought and your moral understanding) and out of and with all your strength. This is the first and principal commandment.

и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

31 T he second is like it and is this, You shall love your neighbor as yourself. There is no other commandment greater than these.

А ето втората заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 A nd the scribe said to Him, Excellently and fitly and admirably answered, Teacher! You have said truly that He is One, and there is no other but Him;

И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

33 A nd to love Him out of and with all the heart and with all the understanding '> faculty of quick apprehension and intelligence and keenness of discernment] and with all the strength, and to love one’s neighbor as oneself, is much more than all the whole burnt offerings and sacrifices.

и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

34 A nd when Jesus saw that he answered intelligently (discreetly and having his wits about him), He said to him, You are not far from the kingdom of God. And after that no one ventured or dared to ask Him any further question.

Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35 A nd as Jesus taught in '> porch or court of] the temple, He said, How can the scribes say that the Christ is David’s Son?

И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син?

36 D avid himself, in the Holy Spirit, declared, The Lord said to my Lord, Sit at My right hand until I make Your enemies under Your feet.

Сам Давид каза чрез Святия Дух: _

37 D avid himself calls Him Lord; so how can it be that He is his Son? Now the great mass of the people heard gladly.

Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 A nd in His teaching, He said, Beware of the scribes, who like to go around in long robes and greetings in the marketplaces,

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,

39 A nd the front seats in the synagogues and the chief couches (places of honor) at feasts,

и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 W ho devour widows’ houses and to cover it up make long prayers. They will receive the heavier condemnation.

тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41 A nd He sat down opposite the treasury and saw how the crowd was casting money into the treasury. Many rich were throwing in large sums.

И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 A nd a widow who was poverty-stricken came and put in two copper mites, which together make half of a cent.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

43 A nd He called His disciples and said to them, Truly and surely I tell you, this widow, poverty-stricken, has put in more than all those contributing to the treasury.

И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44 F or they all threw in out of their abundance; but she, out of her deep poverty, has put in everything that she had— all she had on which to live.

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.