1 T hen Solomon assembled the elders of Israel and all the heads of the tribes, the chiefs of the fathers’ houses of the Israelites, before the king in Jerusalem, to bring up the ark of the covenant of the Lord out of Zion, the City of David.

Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

2 A ll the men of Israel assembled themselves before King Solomon at the feast in the seventh month, Ethanim.

И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

3 A ll the elders of Israel came, and the priests took up the ark.

А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

4 A nd they brought up the ark of the Lord, the Tent of Meeting, and all the holy vessels that were in the tent; the priests and the Levites brought them up.

Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.

5 K ing Solomon and all the congregation of Israel who had assembled before him were with him before the ark, sacrificing sheep and oxen, so many that they could not be reported or counted.

А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

6 A nd the priests brought the ark of the covenant of the Lord to its place in the Holy of Holies of the house, under the wings of the cherubim.

Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.

7 F or the cherubim spread forth their two wings over the place of the ark, and the cherubim covered the ark and its poles.

Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

8 T he poles were so long that the ends of them were seen from the Holy Place before the Holy of Holies, but they were not seen outside; they are there to this day.

И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.

9 T here was nothing in the ark except the two tables of stone which Moses put there at Horeb, where the Lord made a covenant with the Israelites when they came out of the land of Egypt.

В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

10 W hen the priests had come out of the Holy Place, the cloud filled the Lord’s house,

А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;

11 S o the priests could not stand to minister because of the cloud, for the glory of the Lord had filled the Lord’s house.

така щото поради облака свещениците на можеха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.

12 T hen Solomon said, The Lord said that He would dwell in the thick darkness.

Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

13 I have surely built You a house of habitation, a settled place for You to dwell in forever.

Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

14 A nd the king turned his face about and blessed all the assembly of Israel, and all the assembly of Israel stood.

После царят обърна лицето си та благоволи цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

15 H e said, Blessed be the Lord, the God of Israel, Who spoke with His mouth to David my father and has with His hand fulfilled it, saying,

Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с реката Си онова, което говори с устата Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:

16 S ince the day that I brought forth My people Israel out of Egypt, I chose no city out of all the tribes of Israel in which to build a house that My Name might be in it, but I chose David to be over My people Israel.

От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.

17 N ow it was in the heart of David my father to build a house for the Name of the Lord, the God of Israel.

И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;

18 A nd the Lord said to David my father, Whereas it was in your heart to build a house for My Name, you did well that it was in your heart.

но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

19 Y et you shall not build the house, but your son, who shall be born to you, shall build it to My Name.

Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, кой ще построи дома за името Ми.

20 A nd the Lord has fulfilled His promise which He made: I have risen up in the place of David my father, and sit on the throne of Israel, as the Lord promised, and have built a house for the Name (renown) of the Lord, the God of Israel.

Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.

21 A nd I have made there a place for the ark '> His presence], in which is the covenant of the Lord which He made with our fathers when He brought them out of the land of Egypt.

И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.

22 T hen Solomon stood before the Lord’s burnt offering altar in the presence of all the assembly of Israel, and spread forth his hands toward heaven

Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:

23 A nd he said, O Lord, the God of Israel, there is no God like You in heaven above or on earth beneath, keeping covenant and showing mercy and loving-kindness to Your servants who walk before You with all their heart.

Господи Боже Израилев, няма гора на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

24 Y ou have kept what You promised Your servant David my father. You also spoke with Your mouth and have fulfilled it with Your hand, as it is this day.

Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както се вижда днес.

25 T herefore now, O Lord, the God of Israel, keep with Your servant David my father what You promised him when You said, There shall not fail you a man before Me to sit on the throne of Israel, if only your children take heed to their way, that they walk before Me as you have done.

Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.

26 N ow, O God of Israel, let Your word which You spoke to Your servant David my father be confirmed.

Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.

27 B ut will God indeed dwell with men on the earth? Behold, the heavens and heaven of heavens cannot contain You; how much less this house that I have built?

Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Ти поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!

28 Y et graciously consider the prayer and supplication of Your servant, O Lord my God, to hearken to the cry and prayer which he prays before You today,

Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,

29 T hat Your eyes may be open toward this house night and day, toward the place of which You have said, My Name shall be there, that You may hearken to the prayer which Your servant shall make in this place.

за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казвал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

30 H earken to the prayer of Your servant and of Your people Israel when they pray in or toward this place. Hear in heaven, Your dwelling place, and when You hear, forgive.

Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

31 W henever a man sins against his neighbor and is made to take an oath and comes and swears the oath before Your altar in this house,

Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,

32 T hen hear in heaven and do and judge Your servants, condemning the wicked by bringing his guilt upon his own head and justifying the righteous by rewarding him according to his righteousness (his uprightness, right standing with God).

тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправяй праведния като му отдадеш според правдата му.

33 W hen Your people Israel are struck down before the enemy because they have sinned against You, and they turn again to You, confess Your name (Your revelation of Yourself), and pray, beseeching You in this house,

Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,

34 T hen hear in heaven and forgive the sin of Your people Israel and return them to the land You gave to their fathers.

тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.

35 W hen heaven is shut up and no rain falls because they have sinned against You, if they pray in this place and confess Your name (Your revelation of Yourself) and turn from their sin when You afflict them,

Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

36 T hen hear in heaven and forgive the sin of Your servants, Your people Israel, when You teach them the good way in which they should walk. And give rain upon Your land which You have given to Your people as an inheritance.

тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.

37 I f there is famine in the land or pestilence, blight, mildew, locust, or caterpillar, if their enemy besieges them in the land of their cities, whatever plague, whatever sickness there is,

Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -

38 W hatever prayer or supplication is made by any or all of Your people Israel—each man knowing the affliction of his own heart, and spreading forth his hands toward this house —

тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,

39 T hen hear in heaven, Your dwelling place, and forgive and act and give to every man according to his ways, whose heart You know, for You and You only know the hearts of all the children of men,

Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),

40 T hat they may fear and revere You all the days that they live in the land which You gave to our fathers.

за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

41 M oreover, concerning a stranger who is not of Your people Israel but comes from a far country for the sake of Your name —

Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,

42 F or they will hear of Your great name (Your revelation of Yourself), Your strong hand, and outstretched arm—when he shall pray in this house,

(защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом,

43 H ear in heaven, Your dwelling place, and do according to all that the stranger asks of You, so that all peoples of the earth may know Your name '> Your revelation of Your presence] and fear and revere You, as do Your people Israel, and may know and comprehend that this house which I have built is called by Your Name.

Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.

44 I f Your people go out to battle against their enemy, wherever You shall send them, and shall pray to the Lord toward the city which You have chosen and the house that I have built for Your Name,

Ако людете ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

45 T hen hear in heaven their prayer and supplication, and defend their cause and maintain their right.

тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

46 I f they sin against You—for there is no man who does not sin—and You are angry with them and deliver them to the enemy, so that they are carried away captive to the enemy’s land, far or near;

Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

47 Y et if they think and consider in the land where they were carried captive, and repent and make supplication to You there, saying, We have sinned and have done perversely and wickedly;

все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконстувахме, сторихме неправда,

48 I f they repent and turn to You with all their mind and with all their heart in the land of their enemies who took them captive, and pray to You toward their land which You gave to their fathers, the city which You have chosen, and the house which I have built for Your Name;

и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

49 T hen hear their prayer and their supplication in heaven, Your dwelling place, and defend their cause and maintain their right.

тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,

50 A nd forgive Your people, who have sinned against You, and all their transgressions against You, and grant them compassion before those who took them captive, that they may have pity and be merciful to them;

и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им прегрешения, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;

51 F or they are Your people and Your heritage, which You brought out of Egypt, from the midst of the iron furnace.

защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.

52 L et Your eyes be open to the supplication of Your servant and of Your people Israel, to hearken to them in all for which they call to You.

Нека прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;

53 F or You separated them from among all the peoples of the earth to be Your heritage, as You declared through Moses Your servant when You brought our fathers out of Egypt, O Lord God.

защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.

54 W hen Solomon finished offering all this prayer and supplication to the Lord, he arose from before the Lord’s altar, where he had knelt with hands stretched toward heaven.

И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.

55 A nd he stood and blessed all the assembly of Israel with a loud voice, saying,

И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:

56 B lessed be the Lord, Who has given rest to His people Israel, according to all that He promised. Not one word has failed of all His good promise which He promised through Moses His servant.

Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.

57 M ay the Lord our God be with us as He was with our fathers; may He not leave us or forsake us,

Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!

58 T hat He may incline our hearts to Him, to walk in all His ways and to keep His commandments, His statutes, and His precepts which He commanded our fathers.

да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!

59 L et these my words, with which I have made supplication before the Lord, be near to the Lord our God day and night, that He may maintain the cause and right of His servant and of His people Israel as each day requires,

И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;

60 T hat all the earth’s people may know that the Lord is God and that there is no other.

така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.

61 L et your hearts therefore be blameless and wholly true to the Lord our God, to walk in His statutes and to keep His commandments, as today.

Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

62 A nd the king and all Israel with him offered sacrifice before the Lord.

Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.

63 S olomon offered as peace offerings to the Lord: 22, 000 oxen and 120, 000 sheep. So the king and all the Israelites dedicated the house of the Lord.

За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.

64 O n that same day the king consecrated the middle of the court that was before the Lord’s house; there he offered burnt offerings, cereal offerings, and the fat of the peace offerings, because the bronze altar that was before the Lord was too small to receive the offerings.

В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.

65 S o at that time Solomon held the feast, and all Israel with him, a great assembly, from the entrance of Hamath to the Brook of Egypt, before the Lord our God, for seven days and seven days, fourteen days in all.

По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор събран из местностите от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.

66 O n the eighth day he sent the people away; they blessed the king and went to their tents with greatest joy and gratitude for all the goodness the Lord had shown to David His servant and Israel His people.

А на осмия ден разпусна людете: и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.