1 N ow the wife of a son of the prophets cried to Elisha, Your servant my husband is dead, and you know that your servant feared the Lord. But the creditor has come to take my two sons to be his slaves.

А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.

2 E lisha said to her, What shall I do for you? Tell me, what have you in the house? She said, Your handmaid has nothing in the house except a jar of oil.

И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.

3 T hen he said, Go around and borrow vessels from all your neighbors, empty vessels—and not a few.

И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, вземи не малко.

4 A nd when you come in, shut the door upon you and your sons. Then pour out into all those vessels, setting aside each one when it is full.

Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.

5 S o she went from him and shut the door upon herself and her sons, who brought to her the vessels as she poured the oil.

И тъй, та си отиве от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

6 W hen the vessels were all full, she said to her son, Bring me another vessel. And he said to her, There is not a one left. Then the oil stopped multiplying.

И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

7 T hen she came and told the man of God. He said, Go, sell the oil and pay your debt, and you and your sons live on the rest.

Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

8 O ne day Elisha went on to Shunem, where a rich and influential woman lived, who insisted on his eating a meal. Afterward, whenever he passed by, he stopped there for a meal.

И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.

9 A nd she said to her husband, Behold now, I perceive that this is a holy man of God who passes by continually.

Сетне жената рече на мъжа си: Ето сеха, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.

10 L et us make a small chamber on the and put there for him a bed, a table, a chair, and a lamp. Then whenever he comes to us, he can go here.

Да направим, моля една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.

11 O ne day he came and turned into the chamber and lay there.

И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,

12 A nd he said to Gehazi his servant, Call this Shunammite. When he had called her, she stood before him.

рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

13 A nd he said to Gehazi, Say now to her, You have been most painstakingly and reverently concerned for us; what is to be done for you? Would you like to be spoken for to the king or to the commander of the army? She answered, I dwell among my own people.

И рече Гиезия: Кажи й сега: Етой, ти си положила всички тия грижи за нас; що да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.

14 L ater Elisha said, What then is to be done for her? Gehazi answered, She has no child and her husband is old.

Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А гиезиий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.

15 H e said, Call her. called her, and she stood in the doorway.

И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

16 E lisha said, At this season when the time comes round, you shall embrace a son. She said, No, my lord, you man of God, do not lie to your handmaid.

И Елисей й рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

17 B ut the woman conceived and bore a son at that season the following year, as Elisha had said to her.

Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.

18 W hen the child had grown, he went out one day to his father with the reapers.

И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

19 B ut he said to his father, My head, my head! The man said to his servant, Carry him to his mother.

И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.

20 A nd when he was brought to his mother, he sat on her knees till noon, and then died.

И като го взе занесе го при маяка му; и детето седна на коленете й до пладне, и тогава умря.

21 A nd she went up and laid him on the bed of the man of God, and shut the door upon him and went out.

И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като зетвори вратата след него, излезе.

22 A nd she called to her husband and said, Send me one of the servants and one of the donkeys, that I may go quickly to the man of God and come back again.

Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

23 A nd he said, Why go to him today? It is neither the New Moon nor the Sabbath. And she said, It will be all right.

А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

24 T hen she saddled the donkey and said to her servant, Ride fast; do not slacken your pace for me unless I tell you.

Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забравяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

25 S o she set out and came to the man of God at Mount Carmel. When the man of God saw her afar off, he said to Gehazi his servant, Behold, yonder is that Shunammite.

И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

26 R un to meet her and say, Is it well with you? Well with your husband? Well with the child? And she answered, It is well.

Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Дабре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27 W hen she came to the mountain to the man of God, she clung to his feet. Gehazi came to thrust her away, but the man of God said, Let her alone, for her soul is bitter and vexed within her, and the Lord has hid it from me and has not told me.

А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: А Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.

28 T hen she said, Did I desire a son of my lord? Did I not say, Do not deceive me?

А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

29 T hen he said to Gehazi, Gird up your loins and take my staff in your hand and go lay my staff on the face of the child. If you meet any man, do not salute him. If he salutes you, do not answer him.

Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да ме не отговаряш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

30 T he mother of the child said, As the Lord lives and as my soul lives, I will not leave you. And he arose and followed her.

А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

31 G ehazi passed on before them and laid the staff on the child’s face, but the boy neither spoke nor heard. So he went back to meet Elisha and said to him, The child has not awakened.

А Гиезия мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайко: Детето не се събуди.

32 W hen Elisha arrived in the house, the child was dead and laid upon his bed.

И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

33 S o he went in, shut the door on the two of them, and prayed to the Lord.

Влезе, прочее, та затвори вратата зат тях двамата, и помоли се Господу.

34 H e went up and lay on the child, put his mouth on his mouth, his eyes on his eyes, and his hands on his hands. And as he stretched himself on him and embraced him, the child’s flesh became warm.

Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и рацете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

35 T hen he returned and walked in the house to and fro and went up again and stretched himself upon him. And the child sneezed seven times, and then opened his eyes.

После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

36 T hen called Gehazi and said, Call this Shunammite. So he called her. And when she came, he said, Take up your son.

И Елисай извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

37 S he came and fell at his feet, bowing herself to the ground. Then she took up her son and went out.

И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си те излезе.

38 E lisha came back to Gilgal during a famine in the land. The sons of the prophets were sitting before him, and he said to his servant, Set on the big pot and cook pottage for the sons of the prophets.

Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, та го слушаха, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.

39 T hen one went into the field to gather herbs and gathered from a wild vine his lap full of wild gourds, and returned and cut them up into the pot of pottage, for they were unknown to them.

Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, че са отровни.

40 S o they poured it out for the men to eat. But as they ate of the pottage, they cried out, O man of God, there is death in the pot! And they could not eat it.

После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него.

41 B ut he said, Bring meal. And he cast it into the pot and said, Pour it out for the people that they may eat. Then there was no harm in the pot.

А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.

42 a man from Baal-shalisha came and brought the man of God bread of the firstfruits, twenty loaves of barley, and fresh ears of grain in his sack. And Elisha said, Give to the men that they may eat.

В това време един човек от Ваалселиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.

43 H is servant said, How am I to set this before a hundred men? He said, Give to the men that they may eat. For thus says the Lord: They shall be fed and have some left.

И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

44 S o he set it before them, and they ate and left some, as the Lord had said.

Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.