1 A nd the Lord said to Moses,

Господ говори още на Моисея, казвайки:

2 S ay to all the assembly of the Israelites, You shall be holy, for I the Lord your God am holy.

Кажи на цялото общество израилтяни, като им речеш: Свети бъдете, защото Аз Господ, вашият Бог, съм свет.

3 E ach of you shall give due respect to his mother and his father, and keep My Sabbaths holy. I the Lord am your God.

Да се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог.

4 D o not turn to idols and things of nought or make for yourselves molten gods. I the Lord am your God.

Да се не върнете към идолите, нито да си направите излеяни богове. Аз съм Господ вашият Бог.

5 A nd when you offer a sacrifice of peace offering to the Lord, you shall offer it so that you may be accepted.

Когато принесете примирителна жертва Господу, да я принесете така щото да бъдете приети.

6 I t shall be eaten the same day you offer it and on the day following; and if anything remains until the third day, it shall be burned in the fire.

В същия ден, когато я принесете, или на следния, трябва да се яде; и ако остане нещо до третия ден, да се изгори в огън.

7 I f it is eaten at all the third day, it is loathsome; it will not be accepted.

И ако някой яде от нея на третия ден, тя е гнусна; не ще бъде приета;

8 B ut everyone who eats it shall bear his iniquity, for he has profaned a holy thing of the Lord; and that soul shall be cut off from his people.

а всеки, който я яде, ще носи беззаконието си, защото е осквернил Господната светиня. Тоя човек ще се изтреби изсред людете си.

9 A nd when you reap the harvest of your land, you shall not reap your field to its very corners, neither shall you gather the fallen ears or gleanings of your harvest.

Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове.

10 A nd you shall not glean your vineyard bare, neither shall you gather its fallen grapes; you shall leave them for the poor and the stranger. I am the Lord your God.

Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог.

11 Y ou shall not steal, or deal falsely, or lie one to another.

Да не крадете нито да мамите и никой да не лъже ближния си.

12 A nd you shall not swear by My name falsely, neither shall you profane the name of your God. I am the Lord.

И да се не кълнете на лъжа в Моето Име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ.

13 Y ou shall not defraud or oppress your neighbor or rob him; the wages of a hired servant shall not remain with you all night until morning.

Да не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не престои у тебе заплатата на надничаря ти през нощта до сутринта.

14 Y ou shall not curse the deaf or put a stumbling block before the blind, but you shall fear your God. I am the Lord.

Да не хулиш глухия, нито да туриш препънка пред слепия, но да се боиш от Бога си. Аз съм Господ.

15 Y ou shall do no injustice in judging a case; you shall not be partial to the poor or show a preference for the mighty, but in righteousness and according to the merits of the case judge your neighbor.

Да не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си.

16 Y ou shall not go up and down as a dispenser of gossip and scandal among your people, nor shall you endanger the life of your neighbor. I am the Lord.

Да не обикаляш между людете си като одумник, нито да се подигнеш в покушение против кръвта на ближния си. Аз съм Господ.

17 Y ou shall not hate your brother in your heart; but you shall surely rebuke your neighbor, lest you incur sin because of him.

Да не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.

18 Y ou shall not take revenge or bear any grudge against the sons of your people, but you shall love your neighbor as yourself. I am the Lord.

Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.

19 Y ou shall keep My statutes. You shall not let your domestic animals breed with a different kind; you shall not sow your field with mixed seed, neither wear a garment of linen mixed with wool.

Да пазите повеленията Ми. Да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода; да не сееш разнородни семена в нивата си; нито да обличаш дреха тъкана от разновидна прежда.

20 A nd if a man lies carnally with a woman who is a slave betrothed to a husband and not yet ransomed or given her freedom, they shall be punished; they shall not be put to death, because she was not free;

Ако някой се съвъкупи с жена, която е робиня, годена за мъж, а не откупена нито освободена, те да се накажат, но не със смърт, защото тя не е била свободна.

21 B ut he shall bring his guilt or trespass offering to the Lord to the door of the Tent of Meeting, a ram for a guilt or trespass offering.

Той да приведе Господу приноса си за престъпление, при входа на шатъра за срещане, - освен в принос за престъпление.

22 T he priest shall make atonement for him with the ram of the guilt or trespass offering before the Lord for his sin, and he shall be forgiven for committing the sin.

И за греха му, що е сторил, свещеникът да направи умилостивение за него пред Господ с принесения за престъплението овен; и ще му се прости греха, що е сторил.

23 A nd when you come into the land and have planted all kinds of trees for food, then you shall count the fruit of them as inedible and forbidden to you for three years; it shall not be eaten.

Когато влезете в земята и посадите от всякакъв вид плодно дърво, то да имате плода му като необрязан; три години да ви бъде като необрязан; да се не яде.

24 I n the fourth year all their fruit shall be holy for giving praise to the Lord.

А в четвъртата година всичкия му плод да бъде свет, за да хвалите с него Господа.

25 B ut in the fifth year you may eat of the fruit, that their produce may enrich you; I am the Lord your God.

И в петата година яжте плода му, за да ви се умножава раждането му. Аз съм Господ вашият Бог.

26 Y ou shall not eat anything with the blood; neither shall you use magic, omens, or witchcraft.

Да не ядете месо с кръвта му, нито да си служите с гадания нито с предвещания.

27 Y ou shall not round the corners of the hair of your heads nor trim the corners of your beard.

Да не стрижете косата на главата си кръгло; и никой да не разваля краищата на брадата си.

28 Y ou shall not make any cuttings in your flesh for the dead nor print or tattoo any marks upon you; I am the Lord.

Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ.

29 D o not profane your daughter by causing her to be a harlot, lest the land fall into harlotry and become full of wickedness.

Да не оскверниш дъщеря си, като й допуснеш да стане блудница, да не би земята да изпадне в блудодеяние, и земята да се напълни с беззаконие.

30 Y ou shall keep My Sabbaths and reverence My sanctuary. I am the Lord.

Съботите Ми да пазите, и светилището ми да почитате. Аз съм Господ.

31 T urn not to those who have familiar spirits or to wizards; do not seek them out to be defiled by them. I am the Lord your God.

Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се оскверняват чрез тях. Аз съм Господ вашият Бог.

32 Y ou shall rise up before the hoary head and honor the face of the old man and fear your God. I am the Lord.

Пред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ, и от Бога си да се боиш. Аз съм Господ.

33 A nd if a stranger dwells temporarily with you in your land, you shall not suppress and mistreat him.

Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло;

34 B ut the stranger who dwells with you shall be to you as one born among you; and you shall love him as yourself, for you were strangers in the land of Egypt. I am the Lord your God.

чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

35 Y ou shall do no unrighteousness in judgment, in measures of length or weight or quantity.

Да не извършите неправда в съд, в мярка, във везни, или в мерило.

36 Y ou shall have accurate and just balances, just weights, just ephah and hin measures. I am the Lord your God, Who brought you out of the land of Egypt.

Верни везни, верни теглилки, верна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя.

37 Y ou shall observe all My statutes and ordinances and do them. I am the Lord.

Да пазите всичките Ми повеления и всичките Ми съдби, и да ги извършвате. Аз съм Господ.