1 I said, I will take heed and guard my ways, that I may sin not with my tongue; I will muzzle my mouth as with a bridle while the wicked are before me.

(По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

2 I was dumb with silence, I held my peace without profit and had no comfort away from good, while my distress was renewed.

Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

3 M y heart was hot within me. While I was musing, the fire burned; then I spoke with my tongue:

Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

4 L ord, make me to know my end and the measure of my days—what it is; let me know and realize how frail I am.

Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

5 B ehold, You have made my days as handbreadths, and my lifetime is as nothing in Your sight. Truly every man at his best is merely a breath! Selah!

Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

6 S urely every man walks to and fro—like a shadow in a pantomime; surely for futility and emptiness he is in turmoil; each one heaps up riches, not knowing who will gather them.

Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

7 A nd now, Lord, what do I wait for and expect? My hope and expectation are in You.

И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

8 D eliver me from all my transgressions; make me not the scorn and reproach of the fool!

Избави ме от всичките ми беззакония.

9 I am dumb, I open not my mouth, for it is You Who has done it.

Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

10 R emove Your stroke away from me; I am consumed by the conflict and the blow of Your hand.

Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

11 W hen with rebukes You correct and chasten man for sin, You waste his beauty like a moth and what is dear to him consumes away; surely every man is a mere breath. Selah!

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).

12 H ear my prayer, O Lord, and give ear to my cry; hold not Your peace at my tears! For I am Your passing guest, a temporary resident, as all my fathers were.

Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

13 O look away from me and spare me, that I may recover cheerfulness and encouraging strength and know gladness before I go and am no more!

Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.