1 I said, I will take heed to my ways, That I sin not with my tongue: I will keep my mouth with a bridle, While the wicked is before me.

(По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

2 I was dumb with silence, I held my peace, even from good; And my sorrow was stirred.

Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

3 M y heart was hot within me; While I was musing the fire burned: Then spake I with my tongue:

Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

4 J ehovah, make me to know mine end, And the measure of my days, what it is; Let me know how frail I am.

Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

5 B ehold, thou hast made my days as handbreadths; And my life-time is as nothing before thee: Surely every man at his best estate is altogether vanity. Selah

Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

6 S urely every man walketh in a vain show; Surely they are disquieted in vain: He heapeth up riches, and knoweth not who shall gather them.

Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

7 A nd now, Lord, what wait I for? My hope is in thee.

И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

8 D eliver me from all my transgressions: Make me not the reproach of the foolish.

Избави ме от всичките ми беззакония.

9 I was dumb, I opened not my mouth; Because thou didst it.

Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

10 R emove thy stroke away from me: I am consumed by the blow of thy hand.

Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

11 W hen thou with rebukes dost correct man for iniquity, Thou makest his beauty to consume away like a moth: Surely every man is vanity. Selah

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).

12 H ear my prayer, O Jehovah, and give ear unto my cry; Hold not thy peace at my tears: For I am a stranger with thee, A sojourner, as all my fathers were.

Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

13 O h spare me, that I may recover strength, Before I go hence, and be no more.

Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.