1 A s snow in summer, and as rain in harvest, So honor is not seemly for a fool.

Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 A s the sparrow in her wandering, as the swallow in her flying, So the curse that is causeless alighteth not.

Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 A whip for the horse, a bridle for the ass, And a rod for the back of fools.

Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 A nswer not a fool according to his folly, Lest thou also be like unto him.

Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 A nswer a fool according to his folly, Lest he be wise in his own conceit.

Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 H e that sendeth a message by the hand of a fool Cutteth off his own feet, and drinketh in damage.

Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

7 T he legs of the lame hang loose: So is a parable in the mouth of fools.

Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 A s one that bindeth a stone in a sling, So is he that giveth honor to a fool.

Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 A s a thorn that goeth up into the hand of a drunkard, So is a parable in the mouth of fools.

Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 A s an archer that woundeth all, So is he that hireth a fool and he that hireth them that pass by.

Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 A s a dog that returneth to his vomit, So is a fool that repeateth his folly.

Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 S eest thou a man wise in his own conceit? There is more hope of a fool than of him.

Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 T he sluggard saith, There is a lion in the way; A lion is in the streets.

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 A s the door turneth upon its hinges, So doth the sluggard upon his bed.

Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 T he sluggard burieth his hand in the dish; It wearieth him to bring it again to his mouth.

Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 T he sluggard is wiser in his own conceit Than seven men that can render a reason.

Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 H e that passeth by, and vexeth himself with strife belonging not to him, Is like one that taketh a dog by the ears.

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 A s a madman who casteth firebrands, Arrows, and death,

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

19 S o is the man that deceiveth his neighbor, And saith, Am not I in sport?

Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

20 F or lack of wood the fire goeth out; And where there is no whisperer, contention ceaseth.

Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 A s coals are to hot embers, and wood to fire, So is a contentious man to inflame strife.

Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 T he words of a whisperer are as dainty morsels, And they go down into the innermost parts.

Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

23 F ervent lips and a wicked heart Are like an earthen vessel overlaid with silver dross.

Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 H e that hateth dissembleth with his lips; But he layeth up deceit within him:

Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 W hen he speaketh fair, believe him not; For there are seven abominations in his heart:

Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 T hough his hatred cover itself with guile, His wickedness shall be openly showed before the assembly.

Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 W hoso diggeth a pit shall fall therein; And he that rolleth a stone, it shall return upon him.

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 A lying tongue hateth those whom it hath wounded; And a flattering mouth worketh ruin.

Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.