1 A şa cum nu se potriveşte zăpada în timpul verii şi ploaia la seceriş, tot astfel nu se potriveşte nici onoarea pentru un prost.

Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 A şa cum sare vrabia încoace şi încolo şi cum zboară rândunica, tot astfel nu nimereşte nici blestemul neîntemeiat.

Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 B iciul este pentru cal, căpăstrul pentru măgar, şi nuiaua pentru spinarea proştilor.

Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 N u-i răspunde prostului după prostia lui, ca nu cumva să fii tu însuţi ca el!

Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 R ăspunde-i prostului după prostia lui, ca nu cumva să se considere înţelept!

Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 C el care trimite un mesaj printr-un prost îşi taie singur picioarele şi bea violenţă.

Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

7 C a picioarele oloage, care atârnă neputincioase, aşa este un proverb în gura unor proşti.

Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 C a legarea unei pietre în praştie aşa este cinstirea unui prost.

Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 C a un tufiş de spini în mâna unui om beat aşa este un proverb în gura unui prost.

Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 C a un arcaş care răneşte pe oricine, aşa este cel ce angajează un prost sau un trecător oarecare.

Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 C a un câine care se întoarce la voma lui, aşa îşi repetă şi prostul prostiile.

Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 A i văzut vreun om care se consideră înţelept? Este mai multă speranţă pentru un prost decât pentru el.

Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 L eneşul spune: „Este un leu pe drum! Un leu fioros hoinăreşte pe străzi!“

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 A şa cum se întoarce uşa pe balamalele ei, tot astfel se întoarce şi leneşul în patul lui.

Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 L eneşul îşi vâră mâna în blid dar este prea obosit să o ducă înapoi la gură.

Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 L eneşul se consideră mai înţelept decât şapte oameni care răspund cu înţelepciune.

Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 C a un om care prinde un câine de urechi, aşa este trecătorul care se bagă într-o ceartă ce nu-l priveşte.

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 C a un nebun care aruncă săgeţi aprinse şi ucigătoare,

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

19 a şa este omul care înşală pe semenul său şi spune: „Doar am glumit!“

Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

20 C ând nu mai sunt lemne, focul se stinge şi când nu mai este nici un bârfitor, cearta încetează.

Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 D upă cum cărbunele face jar şi lemnul foc, tot astfel şi omul certăreţ stârneşte conflicte.

Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 C uvintele bârfitorului sunt ca nişte prăjituri; ele alunecă până în adâncul stomacului.

Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

23 C a poleiala de argint peste un vas de lut aşa sunt buzele prefăcute şi o inimă rea.

Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 C el ce urăşte se preface cu buzele lui, şi în inima lui pregăteşte înşelăciunea.

Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 D eşi vorbirea lui este încântătoare, nu-l crede, căci şapte ticăloşii sunt în inima lui!

Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 U ra lui poate fi ascunsă prin făţărnicie, dar răutatea lui va fi descoperită în adunare.

Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 C ine sapă o groapă va cădea în ea, iar piatra se întoarce chiar peste cel ce o rostogoleşte.

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 L imba mincinoasă urăşte pe cei răniţi de ea şi gura linguşitoare aduce ruina.

Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.