1 C um nu se potrivesc zăpada vara, şi ploaia în timpul secerişului, aşa nu se potriveşte slava pentru un nebun.

Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 C um sare vrabia încoace şi încolo şi cum sboară rîndunica, aşa nu nimereşte blestemul neîntemeiat. -

Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 B iciul este pentru cal, frîul pentru măgar, şi nuiaua pentru spinarea nebunilor. -

Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 N u răspunde nebunului după nebunia lui, ca să nu semeni şi tu cu el. -

Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 R ăspunde însă nebunului după nebunia lui, ca să nu se creadă înţelept. -

Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 C elce trimete o solie printr'un nebun, îşi taie singur picioarele, şi bea nedreptatea. -

Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

7 C um sînt picioarele ologului, aşa este şi o vorbă înţeleaptă în gura unor nebuni. -

Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 C um ai pune o piatră în praştie, aşa este cînd dai mărire unui nebun. -

Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 C a un spin care vine în mîna unui om beat, aşa este o vorbă înţeleaptă în gura nebunilor. -

Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 C a un arcaş care răneşte pe toată lumea, aşa este celce tocmeşte pe nebuni şi pe întîii veniţi. -

Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 C um se întoarce cînele la ce a vărsat, aşa se întoarce nebunul la nebunia lui. -

Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 D acă vezi un om care se crede înţelept, poţi să ai mai multă nădejde pentru un nebun decît pentru el. -

Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 L eneşul zice:,, Afară este un leu, pe uliţe este un leu!

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 C um se învîrteşte uşa pe ţîţînile ei, aşa se învîrteşte leneşul în patul lui.

Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 L eneşul îşi vîră mîna în blid, şi -i vine greu s'o ducă iarăş la gură. -

Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 L eneşul se crede mai înţelept decît şapte oameni cari răspund cu judecată.

Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 U n trecător care se amestecă într'o ceartă care nu -l priveşte, este ca unul care apucă un cîne de urechi.

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 C a nebunul care aruncă săgeţi aprise şi ucigătoare,

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

19 a şa este omul care înşală pe aproapele său, şi apoi zice:,, Am vrut doar să glumesc!`` -

Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

20 C înd nu mai sînt lemne, focul se stinge; şi cînd nu mai este niciun clevetitor, cearta se potoleşte.

Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 D upă cum cărbunele face jăratic, şi lemnul foc, tot aşa şi omul gîlcevitor aprinde cearta.

Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 C uvintele clevetitorului sînt ca nişte prăjituri, alunecă pînă în fundul măruntaielor. -

Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

23 C a zgura de argint pusă pe un ciob de pămînt, aşa sînt buzele aprinse şi o inimă rea.

Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 C elce urăşte se preface cu buzele lui, şi înlăuntrul lui pregăteşte înşelăciunea.

Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 C înd îţi vorbeşte cu glas dulce, nu -l crede, căci şapte urîciuni sînt în inima lui.

Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 C hiar dacă-şi ascunde ura în prefăcătorie, totuş răutatea lui se va descoperi în adunare. -

Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 C ine sapă groapa altuia cade el în ea, şi piatra se întoarce peste cel ce o prăvăleşte.

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 L imba mincinoasă urăşte pe cei pe cari -i doboară ea, şi gura linguşitoare pregăteşte pieirea. -

Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.