1 I ov a luat cuvîntul şi a zis:

А Иов в отговор рече:

2 b ine că este aşa. Şi cum ar putea omul să-şi scoată dreptate înaintea lui Dumnezeu?

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 D acă ar voi să se certe cu El, din o mie de lucruri n'ar putea să răspundă la unul singur.

Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

4 A Lui este înţelepciunea, şi atotputernicia: cine I s'ar putea împotrivi fără să fie pedepsit?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 E l mută deodată munţii, şi -i răstoarnă în mînia Sa.

Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 Z guduie pămîntul din temelia lui, de i se clatină stîlpii.

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

7 P orunceşte soarelui, şi soarele nu mai răsare; şi ţine stelele supt pecetea Lui.

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 N umai El întinde cerurile, şi umblă pe înălţimile mării.

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 E l a făcut Ursul mare, luceafărul de seară şi Raliţele, şi stelele din ţinuturile de miazăzi.

Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

10 E l face lucruri mari şi nepătrunse, minuni fără număr.

Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 I ată, El trece pe lîngă mine, şi nu -L văd, se duce şi nu -L zăresc.

Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 D acă apucă El, cine -L va opri? Cine -I va zice:,, Ce faci?``

Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 D umnezeu nu-Şi întoarce mînia; supt El se pleacă toţi sprijinitorii mîndriei.

Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 Ş i eu, cum să -I răspund? Ce cuvinte să aleg?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 C hiar dacă aş avea dreptate, nu I-aş răspunde. Nu pot decît să mă rog judecătorului.

Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

16 Ş i chiar dacă m'ar asculta, cînd Îl chem, tot n'aş putea crede că mi'a ascultat glasul;

Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 E l, care mă izbeşte ca într'o furtună, care îmi înmulţeşte fără pricină rănile,

Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 c are nu mă lasă să răsuflu, mă satură de amărăciune.

Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 S ă alerg la putere? El este atotputernic. La dreptate? Cine mă va apăra?

Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

20 O ricîtă dreptate aş avea, gura mea mă va osîndi; şi oricît de nevinovat aş fi, El mă va arăta ca vinovat.

Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 N evinovat! Sînt; dar nu ţin la viaţă, îmi dispreţuiesc viaţa.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 C e-mi pasă la urma urmei? Căci, îndrăznesc s'o spun: El nimiceşte pe cel nevinovat ca şi pe cel vinovat.

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 Ş i dacă biciul ar pricinui măcar îndată moartea!... Dar El rîde de încercările celui nevinovat.

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 P ămîntul este dat pe mînile celui nelegiuit; El acopere ochii judecătorilor; de nu El, apoi cine altul?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

25 Z ilele mele aleargă mai iuţi decît un alergător; fug fără să fi văzut fericirea;

А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 t rec ca şi corăbiile cele iuţi, ca vulturul care se răpede asupra prăzii.

Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 D acă zic:, Vreau să-mi uit suferinţele, să-mi las întristarea, şi să fiu voios,`

Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

28 s înt îngrozit de toate durerile mele. Ştiu că nu mă vei scoate nevinovat.

В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 Ş i dacă voi fi judecat vinovat, pentruce să mă mai trudesc degeaba?

Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 C hiar dacă m'aş spăla cu zăpadă, chiar dacă mi-aş curăţi mînile cu leşie,

Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 T u tot m'ai cufunda în mocirlă, de s'ar scîrbi pînă şi hainele de mine!

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 C ăci El nu este un om ca mine, ca să -I pot răspunde, şi să mergem împreună la judecată.

Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 N ici nu este vreun mijlocitor între noi, care să-şi pună mîna peste noi amîndoi.

Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

34 S ă-Şi tragă însă varga deasupra mea, şi să nu mă mai turbure spaima Lui.

Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 A tunci voi vorbi şi nu mă voi teme de El. Altfel, nu sînt stăpîn pe mine.

Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.