1 L a auzul acestor lucruri îmi tremură inima de tot, şi sare din locul ei.

Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

2 A scultaţi, ascultaţi trăsnetul tunetului Său, bubuitul care iese din gura Lui!

Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

3 Î l rostogoleşte pe toată întinderea cerurilor, şi fulgerul Lui luminează pînă la marginile pămîntului.

Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

4 A poi se aude un bubuit, tună cu glasul Lui măreţ; şi nu mai opreşte fulgerul, de îndată ce răsună glasul Lui.

След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

5 D umnezeu tună cu glasul Lui în chip minunat; face lucruri mari pe cari noi nu le înţelegem.

Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

6 E l zice zăpezii:, Cazi pe pămînt!` Zice acelaş lucru ploii, chiar şi celor mai puternice ploi.

Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

7 P ecetluieşte mîna tuturor oamenilor, pentruca toţi să se recunoască de făpturi ale Lui.

Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.

8 F iara sălbatică se trage într'o peşteră, şi se culcă în vizuina ei.

Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

9 V ijelia vine dela miazăzi, şi frigul, din vînturile dela miazănoapte.

От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.

10 D umnezeu, prin suflarea Lui, face ghiaţa, şi micşorează locul apelor mari.

Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

11 Î ncarcă norii cu aburi, şi -i risipeşte schinteietori;

Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

12 m işcarea lor se îndreaptă după planurile Lui, pentru împlinirea a tot ce le porunceşte El pe faţa pămîntului locuit.

Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.

13 Î i face să pară ca o nuia cu care loveşte pămîntul, sau ca un semn al dragostei Lui.

Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

14 I ov, ia aminte la aceste lucruri! Priveşte liniştit minunile lui Dumnezeu!

Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

15 Ş tii cum cîrmuieşte Dumnezeu norii, şi cum face să strălucească din ei fulgerul Său?

Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?

16 Î nţelegi tu plutirea norilor, minunile Aceluia a cărui ştiinţă este desăvîrşită?

Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

17 Ş tii pentruce ţi se încălzesc veşmintele, cînd se odihneşte pămîntul de vîntul de miazăzi?

Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,

18 P oţi tu să întinzi cerurile ca El, tari ca o oglindă turnată?

Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

19 A rată-ne ce trebuie să -I spunem. Căci sîntem prea neştiutori ca să -I putem vorbi.

Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си

20 C ine -I va da de veste că Îi voi vorbi? Dar care este omul care-şi doreşte pierderea?

Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

21 A cum, fireşte, nu putem vedea lumina soarelui care străluceşte în dosul norilor, dar va trece un vînt şi -l va curăţi;

И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

22 d ela miază-noapte ne vine aurora, şi ce înfricoşată este măreţia care înconjoară pe Dumnezeu!

Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!

23 P e Cel Atotputernic nu -L putem ajunge, căci este mare în tărie, dar dreptul şi dreptatea deplină El nu le frînge.

Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

24 D e aceea oamenii trebuie să se teamă de El; El nu-Şi îndreaptă privirile spre cei ce se cred înţelepţi.``

Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните+.