1 U n nume bun este mai de dorit decît o bogăţie mare, şi a fi iubit preţuieşte mai mult decît argintul şi aurul. -

За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.

2 B ogatul şi săracul se întîlnesc: Domnul i -a făcut şi pe unul şi pe altul. -

Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

3 O mul chibzuit vede nenorocirea şi se ascunde, dar cei proşti merg înainte şi sînt pedepsiţi. -

Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

4 R ăsplata smereniei, a fricii de Domnul, este bogăţia, slava şi viaţa. -

Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

5 S pini şi curse sînt pe calea omului stricat: cel ce-şi păzeşte sufletul se depărtează de ele. -

Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

6 Î nvaţă pe copil calea pe care trebuie s'o urmeze, şi cînd va îmbătrîni, nu se va abate dela ea. -

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

7 B ogatul stăpîneşte peste cei săraci, şi cel ce ia cu împrumut, este robul celui ce -i dă cu împrumut. -

Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

8 C ine samănă nelegiuire, nelegiuire va secera, şi nuiaua nelegiuirii lui este gata. -

Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

9 O mul milostiv va fi binecuvîntat, pentrucă dă săracului din pînea lui.

Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

10 I zgoneşte pe batjocoritor, şi cearta se va sfîrşi, neînţelegerile şi ocările vor înceta. -

Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

11 C ine iubeşte curăţia inimii, şi are bunăvoinţa pe buze, este prieten cu împăratul. -

Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

12 O chii Domnului păzesc pe cel ce are ştiinţă, dar înfruntă cuvintele celui stricat.

Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.

13 L eneşul zice:,, Afară este un leu, care m'ar putea ucide pe uliţă!`` -

Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

14 G ura curvelor este o groapă adîncă; pe cine vrea să -l pedepsească Domnul, acela cade în ea. -

Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

15 N ebunia este lipită de inima copilului, dar nuiaua certării o va deslipi de el. -

Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

16 C ine asupreşte pe sărac ca să-şi mărească avuţia, va trebui să dea şi el altuia mai bogat şi va duce lipsă. -

Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

17 P leacă-ţi urechea, şi ascultă cuvintele înţelepţilor, şi ia învăţătura mea în inimă.

Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

18 C ăci este bine să le păstrezi înlăuntrul tău, şi să-ţi fie toate de odată pe buze. -

Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

19 P entru ca să-ţi pui încrederea în Domnul, vreau să te învăţ eu astăzi, da, pe tine.

За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.

20 N 'am aşternut eu oare în scris pentru tine sfaturi şi cugetări,

Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

21 c a să te învăţ lucruri temeinice, cuvinte adevărate, ca să răspunzi cu vorbe adevărate celui ce te trimete? -

За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

22 N u despuia pe sărac, pentrucă este sărac, şi nu asupri pe nenorocitul care stă la poartă!

Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

23 C ăci Domnul le va apăra pricina lor, şi va despuia viaţa celor ce -i despoaie. -

Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

24 N u te împrieteni cu omul mînios, şi nu te însoţi cu omul iute la mînie,

Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

25 c a nu cumva să te deprinzi cu cărările lui, şi să-ţi ajungă o cursă pentru suflet. -

Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

26 N u fi printre cei ce pun chezăşii, printre cei ce dau zălog pentru datorii.

Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,

27 C ăci dacă n'ai cu ce să plăteşti, pentruce ai voi să ţi se ia patul de supt tine?

Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

28 N u muta hotarul cel vechi, pe care l-au aşezat părinţii tăi. -

Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

29 D acă vezi un om iscusit în lucrul lui, acela poate sta lîngă împăraţi, nu lîngă oamenii de rînd.

Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.