1 A good name is to be chosen rather than great riches, Loving favor rather than silver and gold.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 T he rich and the poor have this in common, The Lord is the maker of them all.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 A prudent man foresees evil and hides himself, But the simple pass on and are punished.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 B y humility and the fear of the Lord Are riches and honor and life.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 T horns and snares are in the way of the perverse; He who guards his soul will be far from them.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 T rain up a child in the way he should go, And when he is old he will not depart from it.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 T he rich rules over the poor, And the borrower is servant to the lender.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 H e who sows iniquity will reap sorrow, And the rod of his anger will fail.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 H e who has a generous eye will be blessed, For he gives of his bread to the poor.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 C ast out the scoffer, and contention will leave; Yes, strife and reproach will cease.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 H e who loves purity of heart And has grace on his lips, The king will be his friend.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 T he eyes of the Lord preserve knowledge, But He overthrows the words of the faithless.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 T he lazy man says, “ There is a lion outside! I shall be slain in the streets!”
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 T he mouth of an immoral woman is a deep pit; He who is abhorred by the Lord will fall there.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 F oolishness is bound up in the heart of a child; The rod of correction will drive it far from him.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 H e who oppresses the poor to increase his riches, And he who gives to the rich, will surely come to poverty. Sayings of the Wise
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 I ncline your ear and hear the words of the wise, And apply your heart to my knowledge;
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 F or it is a pleasant thing if you keep them within you; Let them all be fixed upon your lips,
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 S o that your trust may be in the Lord; I have instructed you today, even you.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 H ave I not written to you excellent things Of counsels and knowledge,
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 T hat I may make you know the certainty of the words of truth, That you may answer words of truth To those who send to you?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 D o not rob the poor because he is poor, Nor oppress the afflicted at the gate;
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 F or the Lord will plead their cause, And plunder the soul of those who plunder them.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 M ake no friendship with an angry man, And with a furious man do not go,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 L est you learn his ways And set a snare for your soul.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 D o not be one of those who shakes hands in a pledge, One of those who is surety for debts;
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 I f you have nothing with which to pay, Why should he take away your bed from under you?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 D o not remove the ancient landmark Which your fathers have set.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 D o you see a man who excels in his work? He will stand before kings; He will not stand before unknown men.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.