1 I cried out to God with my voice— To God with my voice; And He gave ear to me.

(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 I n the day of my trouble I sought the Lord; My hand was stretched out in the night without ceasing; My soul refused to be comforted.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 I remembered God, and was troubled; I complained, and my spirit was overwhelmed. Selah

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

4 Y ou hold my eyelids open; I am so troubled that I cannot speak.

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 I have considered the days of old, The years of ancient times.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 I call to remembrance my song in the night; I meditate within my heart, And my spirit makes diligent search.

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

7 W ill the Lord cast off forever? And will He be favorable no more?

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 H as His mercy ceased forever? Has His promise failed forevermore?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 H as God forgotten to be gracious? Has He in anger shut up His tender mercies? Selah

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10 A nd I said, “This is my anguish; But I will remember the years of the right hand of the Most High.”

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11 I will remember the works of the Lord; Surely I will remember Your wonders of old.

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

12 I will also meditate on all Your work, And talk of Your deeds.

И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 Y our way, O God, is in the sanctuary; Who is so great a God as our God?

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14 Y ou are the God who does wonders; You have declared Your strength among the peoples.

Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 Y ou have with Your arm redeemed Your people, The sons of Jacob and Joseph. Selah

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

16 T he waters saw You, O God; The waters saw You, they were afraid; The depths also trembled.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 T he clouds poured out water; The skies sent out a sound; Your arrows also flashed about.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 T he voice of Your thunder was in the whirlwind; The lightnings lit up the world; The earth trembled and shook.

Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 Y our way was in the sea, Your path in the great waters, And Your footsteps were not known.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 Y ou led Your people like a flock By the hand of Moses and Aaron.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.