1 ‘ Likewise this is the law of the trespass offering (it is most holy):

Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.

2 I n the place where they kill the burnt offering they shall kill the trespass offering. And its blood he shall sprinkle all around on the altar.

На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара изоколо.

3 A nd he shall offer from it all its fat. The fat tail and the fat that covers the entrails,

От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

4 t he two kidneys and the fat that is on them by the flanks, and the fatty lobe attached to the liver above the kidneys, he shall remove;

двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (която да извади до бъбреците;)

5 a nd the priest shall burn them on the altar as an offering made by fire to the Lord. It is a trespass offering.

и свещеникът да ги изгори на олтара за жертвата чрез огън Господу; това е принос за престъпление.

6 E very male among the priests may eat it. It shall be eaten in a holy place. It is most holy.

Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.

7 T he trespass offering is like the sin offering; there is one law for them both: the priest who makes atonement with it shall have it.

Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

8 A nd the priest who offers anyone’s burnt offering, that priest shall have for himself the skin of the burnt offering which he has offered.

А който свещеник принася някому приноса за всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.

9 A lso every grain offering that is baked in the oven and all that is prepared in the covered pan, or in a pan, shall be the priest’s who offers it.

И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.

10 E very grain offering, whether mixed with oil or dry, shall belong to all the sons of Aaron, to one as much as the other. The Law of Peace Offerings

А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.

11 ‘ This is the law of the sacrifice of peace offerings which he shall offer to the Lord:

Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:

12 I f he offers it for a thanksgiving, then he shall offer, with the sacrifice of thanksgiving, unleavened cakes mixed with oil, unleavened wafers anointed with oil, or cakes of blended flour mixed with oil.

ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и с безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.

13 B esides the cakes, as his offering he shall offer leavened bread with the sacrifice of thanksgiving of his peace offering.

А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

14 A nd from it he shall offer one cake from each offering as a heave offering to the Lord. It shall belong to the priest who sprinkles the blood of the peace offering.

И от приноса си да принесе по едно от всичките тия неща принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.

15 ‘ The flesh of the sacrifice of his peace offering for thanksgiving shall be eaten the same day it is offered. He shall not leave any of it until morning.

И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.

16 B ut if the sacrifice of his offering is a vow or a voluntary offering, it shall be eaten the same day that he offers his sacrifice; but on the next day the remainder of it also may be eaten;

Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;

17 t he remainder of the flesh of the sacrifice on the third day must be burned with fire.

но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.

18 A nd if any of the flesh of the sacrifice of his peace offering is eaten at all on the third day, it shall not be accepted, nor shall it be imputed to him; it shall be an abomination to him who offers it, and the person who eats of it shall bear guilt.

И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.

19 ‘ The flesh that touches any unclean thing shall not be eaten. It shall be burned with fire. And as for the clean flesh, all who are clean may eat of it.

Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;

20 B ut the person who eats the flesh of the sacrifice of the peace offering that belongs to the Lord, while he is unclean, that person shall be cut off from his people.

но оня човек който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

21 M oreover the person who touches any unclean thing, such as human uncleanness, an unclean animal, or any abominable unclean thing, and who eats the flesh of the sacrifice of the peace offering that belongs to the Lord, that person shall be cut off from his people.’” Fat and Blood May Not Be Eaten

Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

22 A nd the Lord spoke to Moses, saying,

Господ още говори на Моисея, казвайки:

23 “ Speak to the children of Israel, saying: ‘You shall not eat any fat, of ox or sheep or goat.

Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.

24 A nd the fat of an animal that dies naturally, and the fat of what is torn by wild beasts, may be used in any other way; but you shall by no means eat it.

Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда, но никак да не ядете от нея.

25 F or whoever eats the fat of the animal of which men offer an offering made by fire to the Lord, the person who eats it shall be cut off from his people.

Защото който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.

26 M oreover you shall not eat any blood in any of your dwellings, whether of bird or beast.

И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.

27 W hoever eats any blood, that person shall be cut off from his people.’” The Portion of Aaron and His Sons

Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

28 T hen the Lord spoke to Moses, saying,

Господ още говори на Моисея, казвайки:

29 “ Speak to the children of Israel, saying: ‘He who offers the sacrifice of his peace offering to the Lord shall bring his offering to the Lord from the sacrifice of his peace offering.

Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.

30 H is own hands shall bring the offerings made by fire to the Lord. The fat with the breast he shall bring, that the breast may be waved as a wave offering before the Lord.

Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.

31 A nd the priest shall burn the fat on the altar, but the breast shall be Aaron’s and his sons’.

А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.

32 A lso the right thigh you shall give to the priest as a heave offering from the sacrifices of your peace offerings.

И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.

33 H e among the sons of Aaron, who offers the blood of the peace offering and the fat, shall have the right thigh for his part.

Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.

34 F or the breast of the wave offering and the thigh of the heave offering I have taken from the children of Israel, from the sacrifices of their peace offerings, and I have given them to Aaron the priest and to his sons from the children of Israel by a statute forever.’”

Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.

35 T his is the consecrated portion for Aaron and his sons, from the offerings made by fire to the Lord, on the day when Moses presented them to minister to the Lord as priests.

Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и синовете му, поради помазването им, в деня когато представи синовете си, за да свещенодействуват Господу,

36 T he Lord commanded this to be given to them by the children of Israel, on the day that He anointed them, by a statute forever throughout their generations.

който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня когато ги помаза. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.

37 T his is the law of the burnt offering, the grain offering, the sin offering, the trespass offering, the consecrations, and the sacrifice of the peace offering,

Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,

38 w hich the Lord commanded Moses on Mount Sinai, on the day when He commanded the children of Israel to offer their offerings to the Lord in the Wilderness of Sinai.

който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.