1 R emember, O Lord, what has come upon us; Look, and behold our reproach!

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 O ur inheritance has been turned over to aliens, And our houses to foreigners.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 W e have become orphans and waifs, Our mothers are like widows.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 W e pay for the water we drink, And our wood comes at a price.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 T hey pursue at our heels; We labor and have no rest.

Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

6 W e have given our hand to the Egyptians And the Assyrians, to be satisfied with bread.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 O ur fathers sinned and are no more, But we bear their iniquities.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 S ervants rule over us; There is none to deliver us from their hand.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 W e get our bread at the risk of our lives, Because of the sword in the wilderness.

Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

10 O ur skin is hot as an oven, Because of the fever of famine.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 T hey ravished the women in Zion, The maidens in the cities of Judah.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 P rinces were hung up by their hands, And elders were not respected.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 Y oung men ground at the millstones; Boys staggered under loads of wood.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

14 T he elders have ceased gathering at the gate, And the young men from their music.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 T he joy of our heart has ceased; Our dance has turned into mourning.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 T he crown has fallen from our head. Woe to us, for we have sinned!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 B ecause of this our heart is faint; Because of these things our eyes grow dim;

Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

18 B ecause of Mount Zion which is desolate, With foxes walking about on it.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 Y ou, O Lord, remain forever; Your throne from generation to generation.

Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

20 W hy do You forget us forever, And forsake us for so long a time?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 T urn us back to You, O Lord, and we will be restored; Renew our days as of old,

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 U nless You have utterly rejected us, And are very angry with us!

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.