1 A nd they journeyed from Elim, and all the congregation of the children of Israel came to the Wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after they departed from the land of Egypt.

Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.

2 T hen the whole congregation of the children of Israel complained against Moses and Aaron in the wilderness.

А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.

3 A nd the children of Israel said to them, “Oh, that we had died by the hand of the Lord in the land of Egypt, when we sat by the pots of meat and when we ate bread to the full! For you have brought us out into this wilderness to kill this whole assembly with hunger.”

Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.

4 T hen the Lord said to Moses, “Behold, I will rain bread from heaven for you. And the people shall go out and gather a certain quota every day, that I may test them, whether they will walk in My law or not.

Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.

5 A nd it shall be on the sixth day that they shall prepare what they bring in, and it shall be twice as much as they gather daily.”

А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

6 T hen Moses and Aaron said to all the children of Israel, “At evening you shall know that the Lord has brought you out of the land of Egypt.

И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;

7 A nd in the morning you shall see the glory of the Lord; for He hears your complaints against the Lord. But what are we, that you complain against us?”

а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптаниято ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?

8 A lso Moses said, “ This shall be seen when the Lord gives you meat to eat in the evening, and in the morning bread to the full; for the Lord hears your complaints which you make against Him. And what are we? Your complaints are not against us but against the Lord.”

Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.

9 T hen Moses spoke to Aaron, “Say to all the congregation of the children of Israel, ‘Come near before the Lord, for He has heard your complaints.’”

И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.

10 N ow it came to pass, as Aaron spoke to the whole congregation of the children of Israel, that they looked toward the wilderness, and behold, the glory of the Lord appeared in the cloud.

А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.

11 A nd the Lord spoke to Moses, saying,

И Господ говори на Моисея, казвайки:

12 “ I have heard the complaints of the children of Israel. Speak to them, saying, ‘At twilight you shall eat meat, and in the morning you shall be filled with bread. And you shall know that I am the Lord your God.’”

Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

13 S o it was that quails came up at evening and covered the camp, and in the morning the dew lay all around the camp.

И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.

14 A nd when the layer of dew lifted, there, on the surface of the wilderness, was a small round substance, as fine as frost on the ground.

И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята.

15 S o when the children of Israel saw it, they said to one another, “What is it?” For they did not know what it was. And Moses said to them, “This is the bread which the Lord has given you to eat.

Като го видяха израилтяните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

16 T his is the thing which the Lord has commanded: ‘Let every man gather it according to each one’s need, one omer for each person, according to the number of persons; let every man take for those who are in his tent.’”

Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.

17 T hen the children of Israel did so and gathered, some more, some less.

Израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко.

18 S o when they measured it by omers, he who gathered much had nothing left over, and he who gathered little had no lack. Every man had gathered according to each one’s need.

И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

19 A nd Moses said, “Let no one leave any of it till morning.”

Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.

20 N otwithstanding they did not heed Moses. But some of them left part of it until morning, and it bred worms and stank. And Moses was angry with them.

При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.

21 S o they gathered it every morning, every man according to his need. And when the sun became hot, it melted.

И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а като припечеше слънцето стопяваше се.

22 A nd so it was, on the sixth day, that they gathered twice as much bread, two omers for each one. And all the rulers of the congregation came and told Moses.

А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.

23 T hen he said to them, “This is what the Lord has said: ‘Tomorrow is a Sabbath rest, a holy Sabbath to the Lord. Bake what you will bake today, and boil what you will boil; and lay up for yourselves all that remains, to be kept until morning.’”

А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете на страна каквото остане, да ви стои за утре.

24 S o they laid it up till morning, as Moses commanded; and it did not stink, nor were there any worms in it.

И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.

25 T hen Moses said, “Eat that today, for today is a Sabbath to the Lord; today you will not find it in the field.

Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.

26 S ix days you shall gather it, but on the seventh day, the Sabbath, there will be none.”

Шест дена ще го събирате; но седмия ден е събота, в нея няма да се намира.

27 N ow it happened that some of the people went out on the seventh day to gather, but they found none.

Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

28 A nd the Lord said to Moses, “How long do you refuse to keep My commandments and My laws?

Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

29 S ee! For the Lord has given you the Sabbath; therefore He gives you on the sixth day bread for two days. Let every man remain in his place; let no man go out of his place on the seventh day.”

Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.

30 S o the people rested on the seventh day.

И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.

31 A nd the house of Israel called its name Manna. And it was like white coriander seed, and the taste of it was like wafers made with honey.

А Израилевият дом нарече тая храна Манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.

32 T hen Moses said, “This is the thing which the Lord has commanded: ‘Fill an omer with it, to be kept for your generations, that they may see the bread with which I fed you in the wilderness, when I brought you out of the land of Egypt.’”

Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.

33 A nd Moses said to Aaron, “Take a pot and put an omer of manna in it, and lay it up before the Lord, to be kept for your generations.”

И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.

34 A s the Lord commanded Moses, so Aaron laid it up before the Testimony, to be kept.

И така, Аарон а положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.

35 A nd the children of Israel ate manna forty years, until they came to an inhabited land; they ate manna until they came to the border of the land of Canaan.

И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

36 N ow an omer is one-tenth of an ephah.

А гоморът е една десета от ефата.