1 “ Give ear, O heavens, and I will speak; And hear, O earth, the words of my mouth.

Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

2 L et my teaching drop as the rain, My speech distill as the dew, As raindrops on the tender herb, And as showers on the grass.

Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.

3 F or I proclaim the name of the Lord: Ascribe greatness to our God.

Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.

4 H e is the Rock, His work is perfect; For all His ways are justice, A God of truth and without injustice; Righteous and upright is He.

Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.

5 “ They have corrupted themselves; They are not His children, Because of their blemish: A perverse and crooked generation.

Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.

6 D o you thus deal with the Lord, O foolish and unwise people? Is He not your Father, who bought you? Has He not made you and established you?

Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

7 “ Remember the days of old, Consider the years of many generations. Ask your father, and he will show you; Your elders, and they will tell you:

Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.

8 W hen the Most High divided their inheritance to the nations, When He separated the sons of Adam, He set the boundaries of the peoples According to the number of the children of Israel.

Когато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.

9 F or the Lord ’s portion is His people; Jacob is the place of His inheritance.

Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.

10 “ He found him in a desert land And in the wasteland, a howling wilderness; He encircled him, He instructed him, He kept him as the apple of His eye.

Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.

11 A s an eagle stirs up its nest, Hovers over its young, Spreading out its wings, taking them up, Carrying them on its wings,

Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,

12 S o the Lord alone led him, And there was no foreign god with him.

Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.

13 “ He made him ride in the heights of the earth, That he might eat the produce of the fields; He made him draw honey from the rock, And oil from the flinty rock;

Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.

14 C urds from the cattle, and milk of the flock, With fat of lambs; And rams of the breed of Bashan, and goats, With the choicest wheat; And you drank wine, the blood of the grapes.

С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

15 “ But Jeshurun grew fat and kicked; You grew fat, you grew thick, You are obese! Then he forsook God who made him, And scornfully esteemed the Rock of his salvation.

А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.

16 T hey provoked Him to jealousy with foreign gods; With abominations they provoked Him to anger.

С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.

17 T hey sacrificed to demons, not to God, To gods they did not know, To new gods, new arrivals That your fathers did not fear.

Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог, На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;

18 O f the Rock who begot you, you are unmindful, And have forgotten the God who fathered you.

А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.

19 “ And when the Lord saw it, He spurned them, Because of the provocation of His sons and His daughters.

Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

20 A nd He said: ‘I will hide My face from them, I will see what their end will be, For they are a perverse generation, Children in whom is no faith.

И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.

21 T hey have provoked Me to jealousy by what is not God; They have moved Me to anger by their foolish idols. But I will provoke them to jealousy by those who are not a nation; I will move them to anger by a foolish nation.

Те Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.

22 F or a fire is kindled in My anger, And shall burn to the lowest hell; It shall consume the earth with her increase, And set on fire the foundations of the mountains.

Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.

23 ‘ I will heap disasters on them; I will spend My arrows on them.

Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.

24 T hey shall be wasted with hunger, Devoured by pestilence and bitter destruction; I will also send against them the teeth of beasts, With the poison of serpents of the dust.

Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.

25 T he sword shall destroy outside; There shall be terror within For the young man and virgin, The nursing child with the man of gray hairs.

Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.

26 I would have said, “I will dash them in pieces, I will make the memory of them to cease from among men,”

Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

27 H ad I not feared the wrath of the enemy, Lest their adversaries should misunderstand, Lest they should say, “Our hand is high; And it is not the Lord who has done all this.”’

Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

28 “ For they are a nation void of counsel, Nor is there any understanding in them.

Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

29 O h, that they were wise, that they understood this, That they would consider their latter end!

О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!

30 H ow could one chase a thousand, And two put ten thousand to flight, Unless their Rock had sold them, And the Lord had surrendered them?

Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

31 F or their rock is not like our Rock, Even our enemies themselves being judges.

Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това.

32 F or their vine is of the vine of Sodom And of the fields of Gomorrah; Their grapes are grapes of gall, Their clusters are bitter.

Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

33 T heir wine is the poison of serpents, And the cruel venom of cobras.

Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

34 ‘ Is this not laid up in store with Me, Sealed up among My treasures?

Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

35 V engeance is Mine, and recompense; Their foot shall slip in due time; For the day of their calamity is at hand, And the things to come hasten upon them.’

На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.

36 “ For the Lord will judge His people And have compassion on His servants, When He sees that their power is gone, And there is no one remaining, bond or free.

Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен.

37 H e will say: ‘Where are their gods, The rock in which they sought refuge?

И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,

38 W ho ate the fat of their sacrifices, And drank the wine of their drink offering? Let them rise and help you, And be your refuge.

Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.

39 ‘ Now see that I, even I, am He, And there is no God besides Me; I kill and I make alive; I wound and I heal; Nor is there any who can deliver from My hand.

Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.

40 F or I raise My hand to heaven, And say, “ As I live forever,

Защото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.

41 I f I whet My glittering sword, And My hand takes hold on judgment, I will render vengeance to My enemies, And repay those who hate Me.

Че, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

42 I will make My arrows drunk with blood, And My sword shall devour flesh, With the blood of the slain and the captives, From the heads of the leaders of the enemy.”’

Ще упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.

43 “ Rejoice, O Gentiles, with His people; For He will avenge the blood of His servants, And render vengeance to His adversaries; He will provide atonement for His land and His people.”

Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.

44 S o Moses came with Joshua the son of Nun and spoke all the words of this song in the hearing of the people.

И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.

45 M oses finished speaking all these words to all Israel,

И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:

46 a nd he said to them: “Set your hearts on all the words which I testify among you today, which you shall command your children to be careful to observe—all the words of this law.

Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.

47 F or it is not a futile thing for you, because it is your life, and by this word you shall prolong your days in the land which you cross over the Jordan to possess.” Moses to Die on Mount Nebo

Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.

48 T hen the Lord spoke to Moses that very same day, saying:

В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:

49 “ Go up this mountain of the Abarim, Mount Nebo, which is in the land of Moab, across from Jericho; view the land of Canaan, which I give to the children of Israel as a possession;

Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;

50 a nd die on the mountain which you ascend, and be gathered to your people, just as Aaron your brother died on Mount Hor and was gathered to his people;

и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

51 b ecause you trespassed against Me among the children of Israel at the waters of Meribah Kadesh, in the Wilderness of Zin, because you did not hallow Me in the midst of the children of Israel.

защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.

52 Y et you shall see the land before you, though you shall not go there, into the land which I am giving to the children of Israel.”

За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.