1 N ow Boaz went up to the gate and sat down there; and behold, the close relative of whom Boaz had spoken came by. So Boaz said, “Come aside, friend, sit down here.” So he came aside and sat down.

И Вооз възлезе на портата и седна там; и, ето, минаваше близкият сродник, за когото беше говорил Вооз. И рече: Господине, свърни, седни тук. И той свърна и седна.

2 A nd he took ten men of the elders of the city, and said, “Sit down here.” So they sat down.

Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и рече: Седнете тук. И те седнаха.

3 T hen he said to the close relative, “Naomi, who has come back from the country of Moab, sold the piece of land which belonged to our brother Elimelech.

После рече на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дяла, който принадлежеше на брата ни Елимелеха;

4 A nd I thought to inform you, saying, ‘Buy it back in the presence of the inhabitants and the elders of my people. If you will redeem it, redeem it; but if you will not redeem it, then tell me, that I may know; for there is no one but you to redeem it, and I am next after you.’” And he said, “I will redeem it. ”

а аз рекох да ти известя и да ти кажа: Купи го пред седящите тука, пред старейшините на людете ми. Ако щеш да го откупиш като сродник, откупи го; но, ако не щеш да го откупиш, кажи ми, за да зная; защото освен тебе, няма друг да го откупи, като сродник; и аз съм подир тебе. И той рече: Аз ще го откупя.

5 T hen Boaz said, “On the day you buy the field from the hand of Naomi, you must also buy it from Ruth the Moabitess, the wife of the dead, to perpetuate the name of the dead through his inheritance.”

И рече Вооз: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му.

6 A nd the close relative said, “I cannot redeem it for myself, lest I ruin my own inheritance. You redeem my right of redemption for yourself, for I cannot redeem it. ”

Тогава сродникът рече: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да напакостя на своето си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя нивата.

7 N ow this was the custom in former times in Israel concerning redeeming and exchanging, to confirm anything: one man took off his sandal and gave it to the other, and this was a confirmation in Israel.

А в старо време, за да се утвърди всяко дело по откупване и размяна в Израиля, ето що беше обичаят: човекът изуваше обувката си, та я даваше на ближния си: и така се свидетелствуваше в Израиля.

8 T herefore the close relative said to Boaz, “Buy it for yourself.” So he took off his sandal.

За това, сродникът като каза на Вооза: Купи го ти за себе си, изу си обувката.

9 A nd Boaz said to the elders and all the people, “You are witnesses this day that I have bought all that was Elimelech’s, and all that was Chilion’s and Mahlon’s, from the hand of Naomi.

Тогава Вооз каза на старейшините и на всичките люде: Днес сте свидетели, че купувам от ръката на Ноемин всичко, що беше Елимелехово и всичко що беше Хелеоново и Маалоново.

10 M oreover, Ruth the Moabitess, the widow of Mahlon, I have acquired as my wife, to perpetuate the name of the dead through his inheritance, that the name of the dead may not be cut off from among his brethren and from his position at the gate. You are witnesses this day.”

А още и моавката Рут Маалоновата жена, придобих за жена, за да възстановя името на умрелия над наследството му, за да се не изличи името на умрелия измежду братята му и из града на обитаването му; вие сте свидетели днес.

11 A nd all the people who were at the gate, and the elders, said, “ We are witnesses. The Lord make the woman who is coming to your house like Rachel and Leah, the two who built the house of Israel; and may you prosper in Ephrathah and be famous in Bethlehem.

И всичките люде, които бяха в портата, и старейшините рекоха: Свидетели сме. Господ да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом; и да станеш силен в Ефрата, и да бъдеш знаменит във Витлеем;

12 M ay your house be like the house of Perez, whom Tamar bore to Judah, because of the offspring which the Lord will give you from this young woman.” Descendants of Boaz and Ruth

и от потомството, което Господ ще ти даде от тая млада жена, нека бъде домът ти като дома на Фареса, когото Тамар роди на Юда.

13 S o Boaz took Ruth and she became his wife; and when he went in to her, the Lord gave her conception, and she bore a son.

И така, Вооз взе Рут, и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и тя роди син.

14 T hen the women said to Naomi, “Blessed be the Lord, who has not left you this day without a close relative; and may his name be famous in Israel!

И жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без сродник; нека бъде прочуто Името Му в Израиля.

15 A nd may he be to you a restorer of life and a nourisher of your old age; for your daughter-in-law, who loves you, who is better to you than seven sons, has borne him.”

Тоя син ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе по-желателна от седем сина.

16 T hen Naomi took the child and laid him on her bosom, and became a nurse to him.

И Ноемин взе детето и тури го в пазухата си, и стана му кърмилница.

17 A lso the neighbor women gave him a name, saying, “There is a son born to Naomi.” And they called his name Obed. He is the father of Jesse, the father of David.

И съседките ме дадоха име казвайки: Син се роди на Ноемин. И рекоха го Овид; той е баща на Есея, Давидовия баща.

18 N ow this is the genealogy of Perez: Perez begot Hezron;

И ето Фаресовото родословие: Фарес роди Есрона,

19 H ezron begot Ram, and Ram begot Amminadab;

Есрон роди Арама, Арам роди Аминадава,

20 A mminadab begot Nahshon, and Nahshon begot Salmon;

Аминадав роди Наасона, Наасон роди Салмона,

21 S almon begot Boaz, and Boaz begot Obed;

Салмон роди Вооза, Вооз роди Овида,

22 O bed begot Jesse, and Jesse begot David.

Овид роди Есея, а Есей роди Давида.