1 T here were present at that season some who told Him about the Galileans whose blood Pilate had mingled with their sacrifices.

В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

2 A nd Jesus answered and said to them, “Do you suppose that these Galileans were worse sinners than all other Galileans, because they suffered such things?

И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

3 I tell you, no; but unless you repent you will all likewise perish.

Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

4 O r those eighteen on whom the tower in Siloam fell and killed them, do you think that they were worse sinners than all other men who dwelt in Jerusalem?

Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

5 I tell you, no; but unless you repent you will all likewise perish.” The Parable of the Barren Fig Tree

Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

6 H e also spoke this parable: “A certain man had a fig tree planted in his vineyard, and he came seeking fruit on it and found none.

Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

7 T hen he said to the keeper of his vineyard, ‘Look, for three years I have come seeking fruit on this fig tree and find none. Cut it down; why does it use up the ground?’

И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

8 B ut he answered and said to him, ‘Sir, let it alone this year also, until I dig around it and fertilize it.

А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

9 A nd if it bears fruit, well. But if not, after that you can cut it down.’” A Spirit of Infirmity

и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

10 N ow He was teaching in one of the synagogues on the Sabbath.

И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

11 A nd behold, there was a woman who had a spirit of infirmity eighteen years, and was bent over and could in no way raise herself up.

и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

12 B ut when Jesus saw her, He called her to Him and said to her, “Woman, you are loosed from your infirmity.”

А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.

13 A nd He laid His hands on her, and immediately she was made straight, and glorified God.

И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

14 B ut the ruler of the synagogue answered with indignation, because Jesus had healed on the Sabbath; and he said to the crowd, “There are six days on which men ought to work; therefore come and be healed on them, and not on the Sabbath day.”

А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

15 T he Lord then answered him and said, “Hypocrite! Does not each one of you on the Sabbath loose his ox or donkey from the stall, and lead it away to water it?

Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?

16 S o ought not this woman, being a daughter of Abraham, whom Satan has bound—think of it—for eighteen years, be loosed from this bond on the Sabbath?”

А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

17 A nd when He said these things, all His adversaries were put to shame; and all the multitude rejoiced for all the glorious things that were done by Him. The Parable of the Mustard Seed

И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

18 T hen He said, “What is the kingdom of God like? And to what shall I compare it?

Каза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?

19 I t is like a mustard seed, which a man took and put in his garden; and it grew and became a large tree, and the birds of the air nested in its branches.” The Parable of the Leaven

Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

20 A nd again He said, “To what shall I liken the kingdom of God?

И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

21 I t is like leaven, which a woman took and hid in three measures of meal till it was all leavened.” The Narrow Way

Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

22 A nd He went through the cities and villages, teaching, and journeying toward Jerusalem.

И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

23 T hen one said to Him, “Lord, are there few who are saved?” And He said to them,

И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:

24 “ Strive to enter through the narrow gate, for many, I say to you, will seek to enter and will not be able.

Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

25 W hen once the Master of the house has risen up and shut the door, and you begin to stand outside and knock at the door, saying, ‘Lord, Lord, open for us,’ and He will answer and say to you, ‘I do not know you, where you are from,’

след като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

26 t hen you will begin to say, ‘We ate and drank in Your presence, and You taught in our streets.’

Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.

27 B ut He will say, ‘I tell you I do not know you, where you are from. Depart from Me, all you workers of iniquity.’

А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

28 T here will be weeping and gnashing of teeth, when you see Abraham and Isaac and Jacob and all the prophets in the kingdom of God, and yourselves thrust out.

Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

29 T hey will come from the east and the west, from the north and the south, and sit down in the kingdom of God.

И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

30 A nd indeed there are last who will be first, and there are first who will be last.”

И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

31 O n that very day some Pharisees came, saying to Him, “Get out and depart from here, for Herod wants to kill You.”

В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.

32 A nd He said to them, “Go, tell that fox, ‘Behold, I cast out demons and perform cures today and tomorrow, and the third day I shall be perfected.’

И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

33 N evertheless I must journey today, tomorrow, and the day following; for it cannot be that a prophet should perish outside of Jerusalem. Jesus Laments over Jerusalem

Обаче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

34 “ O Jerusalem, Jerusalem, the one who kills the prophets and stones those who are sent to her! How often I wanted to gather your children together, as a hen gathers her brood under her wings, but you were not willing!

Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!

35 S ee! Your house is left to you desolate; and assuredly, I say to you, you shall not see Me until the time comes when you say, ‘Blessed is He who comes in the name of the Lord!’ ”

Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.