1 N ow Naaman, commander of the army of the king of Syria, was a great and honorable man in the eyes of his master, because by him the Lord had given victory to Syria. He was also a mighty man of valor, but a leper.

А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него Господ бе дал избавление на Сирия; при това, беше човек силен и храбър, но беше прокажен.

2 A nd the Syrians had gone out on raids, and had brought back captive a young girl from the land of Israel. She waited on Naaman’s wife.

И сирийците бяха излезли на чети, и бяха довели от Израилевата земя една малка мома пленница; и тя слугуваше на Неемановата жена.

3 T hen she said to her mistress, “If only my master were with the prophet who is in Samaria! For he would heal him of his leprosy.”

И рече на Господарката си: Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му!

4 A nd Naaman went in and told his master, saying, “Thus and thus said the girl who is from the land of Israel.”

Тогава влезе Нееман та съобщи на господаря си, казвайки: Така и така рече момата, която е от Израилевата земя.

5 T hen the king of Syria said, “Go now, and I will send a letter to the king of Israel.” So he departed and took with him ten talents of silver, six thousand shekels of gold, and ten changes of clothing.

И рече сирийският цар: Стани, иди, и ще пратя писмо до Израилевия цар. И тъй, той отиде, вземайки в ръката си десет таланта сребро, шест хиляди жълтици, и десет премени дрехи.

6 T hen he brought the letter to the king of Israel, which said, Now be advised, when this letter comes to you, that I have sent Naaman my servant to you, that you may heal him of his leprosy.

И донесе писмоо на Израилевия цар, в което се казваше: Като пристигне това писмо до тебе, ето, същевременно пратих до тебе слугата си Неемана, за да го изцелиш от проказата му.

7 A nd it happened, when the king of Israel read the letter, that he tore his clothes and said, “ Am I God, to kill and make alive, that this man sends a man to me to heal him of his leprosy? Therefore please consider, and see how he seeks a quarrel with me.”

А Израилевият цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и рече: Бог ли съм аз за да умъртвявам и да съживявам, та праща до мене да изцеря човека от проказата му? Моля, прочее, разсъдете и вижте как търси повод за скарване с мене.

8 S o it was, when Elisha the man of God heard that the king of Israel had torn his clothes, that he sent to the king, saying, “Why have you torn your clothes? Please let him come to me, and he shall know that there is a prophet in Israel.”

А Божият човек Есей, като чу, че Израилевият цар раздрал дрехите си, прати до царя да рекат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мене, и ще познае, че има порок в Израиля.

9 T hen Naaman went with his horses and chariot, and he stood at the door of Elisha’s house.

И така, Нееман дойде с конете си и с колесниците си та застана при вратата на Елисеевата къща.

10 A nd Elisha sent a messenger to him, saying, “Go and wash in the Jordan seven times, and your flesh shall be restored to you, and you shall be clean.”

И Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Иордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш.

11 B ut Naaman became furious, and went away and said, “Indeed, I said to myself, ‘He will surely come out to me, and stand and call on the name of the Lord his God, and wave his hand over the place, and heal the leprosy.’

А Нееман се разгневи, та си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, и ще призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и така ще изцери прокажения.

12 A re not the Abanah and the Pharpar, the rivers of Damascus, better than all the waters of Israel? Could I not wash in them and be clean?” So he turned and went away in a rage.

Реките на Дамаск, Авана и Фарфар, не струват ли повече от всичките води на Израиля? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова, той се обърна и си отиде много разгневен.

13 A nd his servants came near and spoke to him, and said, “My father, if the prophet had told you to do something great, would you not have done it? How much more then, when he says to you, ‘Wash, and be clean’?”

А слугите му се приближиха та му говориха, казвайки: Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва! Окъпи се и очисти се!

14 S o he went down and dipped seven times in the Jordan, according to the saying of the man of God; and his flesh was restored like the flesh of a little child, and he was clean.

Тогава той слезе та се потопи седем пъти в Иордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се.

15 A nd he returned to the man of God, he and all his aides, and came and stood before him; and he said, “Indeed, now I know that there is no God in all the earth, except in Israel; now therefore, please take a gift from your servant.”

Тогава той се върна при Божия човек с цялата си дружина, и като дойде та застана пред наго рече: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свут освен в Израиля; затова, моля, приеми сега подарък от слугата си.

16 B ut he said, “ As the Lord lives, before whom I stand, I will receive nothing.” And he urged him to take it, but he refused.

А той каза: Заклевам се в живота на Господа, Комуто слугувам, не ща да приема. А той го принуждаваше да приеме; но отказа.

17 S o Naaman said, “Then, if not, please let your servant be given two mule-loads of earth; for your servant will no longer offer either burnt offering or sacrifice to other gods, but to the Lord.

Тогава Нееман рече: Ако не то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мъски от тая пръст; защото слугата ти не ще вече да принася ни всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на Господа.

18 Y et in this thing may the Lord pardon your servant: when my master goes into the temple of Rimmon to worship there, and he leans on my hand, and I bow down in the temple of Rimmon—when I bow down in the temple of Rimmon, may the Lord please pardon your servant in this thing.”

Господ да прости това нещо на слугата ти, ако, когато влиза господарят ми в къпищато на Ромона, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в къпището на Римона; като се навеждам в капището на Римона, Господ да прости това нещо на слугата ти!

19 T hen he said to him, “Go in peace.” So he departed from him a short distance. Gehazi’s Greed

И рече му: Иди с мир. И така, той отиде от него известно растояние.

20 B ut Gehazi, the servant of Elisha the man of God, said, “Look, my master has spared Naaman this Syrian, while not receiving from his hands what he brought; but as the Lord lives, I will run after him and take something from him.”

Но Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си рече: Ето, господарят ми си посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но в името на живия Господ, аз ще се завтека подер него и ще взема нещо от него.

21 S o Gehazi pursued Naaman. When Naaman saw him running after him, he got down from the chariot to meet him, and said, “ Is all well?”

И тъй, Гиезий се завтече подир Неемана. А нееман, когато видя, че тича подир него, скочи от колесницата да го посрещне и рече: Добре ли и с всички ви ?

22 A nd he said, “All is well. My master has sent me, saying, ‘Indeed, just now two young men of the sons of the prophets have come to me from the mountains of Ephraim. Please give them a talent of silver and two changes of garments.’”

Той рече: Добре. Господарят ми ме прати да река: Ето тъкмо сега дойдоха у мене от хълмистата земя на Ефрема двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и премени дрехи.

23 S o Naaman said, “Please, take two talents.” And he urged him, and bound two talents of silver in two bags, with two changes of garments, and handed them to two of his servants; and they carried them on ahead of him.

И рече на Нееман: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в два мешеца заедно с две премени дрехи, и натовари ги на двама от слугите си, които ги носеха пред него.

24 W hen he came to the citadel, he took them from their hand, and stored them away in the house; then he let the men go, and they departed.

И когато стигна до хълма, взе ги от ръцете им та ги скри в къщата; и отпусна човеците, та си отидоха.

25 N ow he went in and stood before his master. Elisha said to him, “Where did you go, Gehazi?” And he said, “Your servant did not go anywhere.”

Тогава влезе та застана пред господаря си. И Елисей му рече: От где идеш, Гиезие? А той рече: Слугата ти не е ходил никъде.

26 T hen he said to him, “Did not my heart go with you when the man turned back from his chariot to meet you? Is it time to receive money and to receive clothing, olive groves and vineyards, sheep and oxen, male and female servants?

А Елисей му каза: Не отиде ли сърцето ми с тебе, когато се върна човекът от колесницата си за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини?

27 T herefore the leprosy of Naaman shall cling to you and your descendants forever.” And he went out from his presence leprous, as white as snow.

Затова Неемановата проказа ще се засили за тебе и за рода ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, бял като сняг.