1 T hen He went out from there and came to His own country, and His disciples followed Him.

И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

2 A nd when the Sabbath had come, He began to teach in the synagogue. And many hearing Him were astonished, saying, “Where did this Man get these things? And what wisdom is this which is given to Him, that such mighty works are performed by His hands!

О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.

3 I s this not the carpenter, the Son of Mary, and brother of James, Joses, Judas, and Simon? And are not His sisters here with us?” So they were offended at Him.

Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

4 B ut Jesus said to them, “A prophet is not without honor except in his own country, among his own relatives, and in his own house.”

А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

5 N ow He could do no mighty work there, except that He laid His hands on a few sick people and healed them.

И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

6 A nd He marveled because of their unbelief. Then He went about the villages in a circuit, teaching. Sending Out the Twelve

И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

7 A nd He called the twelve to Himself, and began to send them out two by two, and gave them power over unclean spirits.

И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

8 H e commanded them to take nothing for the journey except a staff—no bag, no bread, no copper in their money belts—

И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

9 b ut to wear sandals, and not to put on two tunics.

но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.

10 A lso He said to them, “In whatever place you enter a house, stay there till you depart from that place.

И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

11 A nd whoever will not receive you nor hear you, when you depart from there, shake off the dust under your feet as a testimony against them. Assuredly, I say to you, it will be more tolerable for Sodom and Gomorrah in the day of judgment than for that city!”

И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

12 S o they went out and preached that people should repent.

И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

13 A nd they cast out many demons, and anointed with oil many who were sick, and healed them. John the Baptist Beheaded

И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

14 N ow King Herod heard of Him, for His name had become well known. And he said, “John the Baptist is risen from the dead, and therefore these powers are at work in him.”

И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.

15 O thers said, “It is Elijah.” And others said, “It is the Prophet, or like one of the prophets.”

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.

16 B ut when Herod heard, he said, “This is John, whom I beheaded; he has been raised from the dead!”

Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

17 F or Herod himself had sent and laid hold of John, and bound him in prison for the sake of Herodias, his brother Philip’s wife; for he had married her.

Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

18 B ecause John had said to Herod, “It is not lawful for you to have your brother’s wife.”

Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

19 T herefore Herodias held it against him and wanted to kill him, but she could not;

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

20 f or Herod feared John, knowing that he was a just and holy man, and he protected him. And when he heard him, he did many things, and heard him gladly.

защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

21 T hen an opportune day came when Herod on his birthday gave a feast for his nobles, the high officers, and the chief men of Galilee.

И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

22 A nd when Herodias’ daughter herself came in and danced, and pleased Herod and those who sat with him, the king said to the girl, “Ask me whatever you want, and I will give it to you.”

и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

23 H e also swore to her, “Whatever you ask me, I will give you, up to half my kingdom.”

И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

24 S o she went out and said to her mother, “What shall I ask?” And she said, “The head of John the Baptist!”

А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.

25 I mmediately she came in with haste to the king and asked, saying, “I want you to give me at once the head of John the Baptist on a platter.”

И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.

26 A nd the king was exceedingly sorry; yet, because of the oaths and because of those who sat with him, he did not want to refuse her.

И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

27 I mmediately the king sent an executioner and commanded his head to be brought. And he went and beheaded him in prison,

И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

28 b rought his head on a platter, and gave it to the girl; and the girl gave it to her mother.

и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

29 W hen his disciples heard of it, they came and took away his corpse and laid it in a tomb. Feeding the Five Thousand

И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

30 T hen the apostles gathered to Jesus and told Him all things, both what they had done and what they had taught.

И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

31 A nd He said to them, “Come aside by yourselves to a deserted place and rest a while.” For there were many coming and going, and they did not even have time to eat.

И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

32 S o they departed to a deserted place in the boat by themselves.

И отидоха с ладията на уединено място насаме.

33 B ut the multitudes saw them departing, and many knew Him and ran there on foot from all the cities. They arrived before them and came together to Him.

А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.

34 A nd Jesus, when He came out, saw a great multitude and was moved with compassion for them, because they were like sheep not having a shepherd. So He began to teach them many things.

И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

35 W hen the day was now far spent, His disciples came to Him and said, “This is a deserted place, and already the hour is late.

И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

36 S end them away, that they may go into the surrounding country and villages and buy themselves bread; for they have nothing to eat.”

разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37 B ut He answered and said to them, “You give them something to eat.” And they said to Him, “Shall we go and buy two hundred denarii worth of bread and give them something to eat?”

А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?

38 B ut He said to them, “How many loaves do you have? Go and see.” And when they found out they said, “Five, and two fish.”

А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

39 T hen He commanded them to make them all sit down in groups on the green grass.

И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

40 S o they sat down in ranks, in hundreds and in fifties.

И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

41 A nd when He had taken the five loaves and the two fish, He looked up to heaven, blessed and broke the loaves, and gave them to His disciples to set before them; and the two fish He divided among them all.

И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

42 S o they all ate and were filled.

И всички ядоха и се наситиха.

43 A nd they took up twelve baskets full of fragments and of the fish.

И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

44 N ow those who had eaten the loaves were about five thousand men. Jesus Walks on the Sea

А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.

45 I mmediately He made His disciples get into the boat and go before Him to the other side, to Bethsaida, while He sent the multitude away.

И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46 A nd when He had sent them away, He departed to the mountain to pray.

И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

47 N ow when evening came, the boat was in the middle of the sea; and He was alone on the land.

И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

48 T hen He saw them straining at rowing, for the wind was against them. Now about the fourth watch of the night He came to them, walking on the sea, and would have passed them by.

И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49 A nd when they saw Him walking on the sea, they supposed it was a ghost, and cried out;

А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50 f or they all saw Him and were troubled. But immediately He talked with them and said to them, “Be of good cheer! It is I; do not be afraid.”

защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51 T hen He went up into the boat to them, and the wind ceased. And they were greatly amazed in themselves beyond measure, and marveled.

И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

52 F or they had not understood about the loaves, because their heart was hardened. Many Touch Him and Are Made Well

Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

53 W hen they had crossed over, they came to the land of Gennesaret and anchored there.

И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

54 A nd when they came out of the boat, immediately the people recognized Him,

И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;

55 r an through that whole surrounding region, and began to carry about on beds those who were sick to wherever they heard He was.

и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

56 W herever He entered, into villages, cities, or the country, they laid the sick in the marketplaces, and begged Him that they might just touch the hem of His garment. And as many as touched Him were made well.

И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.