1 N ow when they drew near Jerusalem, and came to Bethphage, at the Mount of Olives, then Jesus sent two disciples,

И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:

2 s aying to them, “Go into the village opposite you, and immediately you will find a donkey tied, and a colt with her. Loose them and bring them to Me.

Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.

3 A nd if anyone says anything to you, you shall say, ‘The Lord has need of them,’ and immediately he will send them.”

И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

4 A ll this was done that it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying:

А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:

5 “ Tell the daughter of Zion, ‘Behold, your King is coming to you, Lowly, and sitting on a donkey, A colt, the foal of a donkey.’”

“Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.

6 S o the disciples went and did as Jesus commanded them.

И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;

7 T hey brought the donkey and the colt, laid their clothes on them, and set Him on them.

докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.

8 A nd a very great multitude spread their clothes on the road; others cut down branches from the trees and spread them on the road.

А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

9 T hen the multitudes who went before and those who followed cried out, saying: “Hosanna to the Son of David! ‘Blessed is He who comes in the name of the L ord!’ Hosanna in the highest!”

А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

10 A nd when He had come into Jerusalem, all the city was moved, saying, “Who is this?”

И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?

11 S o the multitudes said, “This is Jesus, the prophet from Nazareth of Galilee.” Jesus Cleanses the Temple

А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.

12 T hen Jesus went into the temple of God and drove out all those who bought and sold in the temple, and overturned the tables of the money changers and the seats of those who sold doves.

А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:

13 A nd He said to them, “It is written, ‘My house shall be called a house of prayer,’ but you have made it a ‘den of thieves.’”

Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.

14 T hen the blind and the lame came to Him in the temple, and He healed them.

И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

15 B ut when the chief priests and scribes saw the wonderful things that He did, and the children crying out in the temple and saying, “Hosanna to the Son of David!” they were indignant

А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:

16 a nd said to Him, “Do You hear what these are saying?” And Jesus said to them, “Yes. Have you never read, ‘Out of the mouth of babes and nursing infants You have perfected praise’?”

Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума:

17 T hen He left them and went out of the city to Bethany, and He lodged there. The Fig Tree Withered

И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.

18 N ow in the morning, as He returned to the city, He was hungry.

А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

19 A nd seeing a fig tree by the road, He came to it and found nothing on it but leaves, and said to it, “Let no fruit grow on you ever again.” Immediately the fig tree withered away. The Lesson of the Withered Fig Tree

И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.

20 A nd when the disciples saw it, they marveled, saying, “How did the fig tree wither away so soon?”

И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?

21 S o Jesus answered and said to them, “Assuredly, I say to you, if you have faith and do not doubt, you will not only do what was done to the fig tree, but also if you say to this mountain, ‘Be removed and be cast into the sea,’ it will be done.

А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.

22 A nd whatever things you ask in prayer, believing, you will receive.” Jesus’ Authority Questioned

И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

23 N ow when He came into the temple, the chief priests and the elders of the people confronted Him as He was teaching, and said, “By what authority are You doing these things? And who gave You this authority?”

И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?

24 B ut Jesus answered and said to them, “I also will ask you one thing, which if you tell Me, I likewise will tell you by what authority I do these things:

А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.

25 T he baptism of John—where was it from? From heaven or from men?” And they reasoned among themselves, saying, “If we say, ‘From heaven,’ He will say to us, ‘Why then did you not believe him?’

Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:

26 B ut if we say, ‘From men,’ we fear the multitude, for all count John as a prophet.”

Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.

27 S o they answered Jesus and said, “We do not know.” And He said to them, “Neither will I tell you by what authority I do these things. The Parable of the Two Sons

И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.

28 “ But what do you think? A man had two sons, and he came to the first and said, ‘Son, go, work today in my vineyard.’

Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

29 H e answered and said, ‘I will not,’ but afterward he regretted it and went.

А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

30 T hen he came to the second and said likewise. And he answered and said, ‘I go, sir,’ but he did not go.

Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.

31 W hich of the two did the will of his father?” They said to Him, “The first.” Jesus said to them, “Assuredly, I say to you that tax collectors and harlots enter the kingdom of God before you.

Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

32 F or John came to you in the way of righteousness, and you did not believe him; but tax collectors and harlots believed him; and when you saw it, you did not afterward relent and believe him. The Parable of the Wicked Vinedressers

Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.

33 “ Hear another parable: There was a certain landowner who planted a vineyard and set a hedge around it, dug a winepress in it and built a tower. And he leased it to vinedressers and went into a far country.

Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

34 N ow when vintage-time drew near, he sent his servants to the vinedressers, that they might receive its fruit.

И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

35 A nd the vinedressers took his servants, beat one, killed one, and stoned another.

А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

36 A gain he sent other servants, more than the first, and they did likewise to them.

Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

37 T hen last of all he sent his son to them, saying, ‘They will respect my son.’

Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

38 B ut when the vinedressers saw the son, they said among themselves, ‘This is the heir. Come, let us kill him and seize his inheritance.’

Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

39 S o they took him and cast him out of the vineyard and killed him.

И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

40 “ Therefore, when the owner of the vineyard comes, what will he do to those vinedressers?”

И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

41 T hey said to Him, “He will destroy those wicked men miserably, and lease his vineyard to other vinedressers who will render to him the fruits in their seasons.”

Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

42 J esus said to them, “Have you never read in the Scriptures: ‘The stone which the builders rejected Has become the chief cornerstone. This was the Lord ’s doing, And it is marvelous in our eyes’?

Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?

43 “ Therefore I say to you, the kingdom of God will be taken from you and given to a nation bearing the fruits of it.

Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

44 A nd whoever falls on this stone will be broken; but on whomever it falls, it will grind him to powder.”

И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.

45 N ow when the chief priests and Pharisees heard His parables, they perceived that He was speaking of them.

И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

46 B ut when they sought to lay hands on Him, they feared the multitudes, because they took Him for a prophet.

но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.