1 ¶ And when they drew near unto Jerusalem and were come to Bethphage unto the mount of Olives, then Jesus sent two disciples,

И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:

2 s aying unto them, Go into the village over against you, and straightway ye shall find an ass tied and a colt with her; loose them and bring them unto me.

Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.

3 A nd if anyone says anything unto you, ye shall say, The Lord has need of them; and straightway he will send them.

И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

4 A ll this was done that it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying,

А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:

5 S ay unto the daughter of Sion, Behold, thy King comes unto thee, meek and sitting upon an ass and a colt the foal of a beast under yoke.

“Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.

6 A nd the disciples went and did as Jesus commanded them

И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;

7 a nd brought the ass and the colt and put on them their clothes, and he sat upon them.

докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.

8 A nd a very great multitude spread their garments in the way; others cut down branches from the trees and spread them in the way.

А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

9 A nd the people that went before and that followed, cried out, saying, Hosanna to the Son of David; Blessed is he that comes in the name of the Lord; Hosanna in the highest.

А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

10 A nd when he was come into Jerusalem, all the city was moved, saying, Who is this?

И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?

11 A nd the multitude said, This is Jesus the prophet of Nazareth of Galilee.

А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.

12 ¶ And Jesus went into the temple of God and cast out all those that sold and bought in the temple and overthrew the tables of the moneychangers and the seats of those that sold doves

А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:

13 a nd said unto them, It is written, My house shall be called the house of prayer; but ye have made it a den of thieves.

Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.

14 A nd the blind and the lame came to him in the temple, and he healed them.

И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

15 B ut when the princes of the priests and the scribes saw the wonderful things that he did and the children crying out in the temple and saying, Hosanna to the Son of David, they were sore displeased

А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:

16 a nd said unto him, Hearest thou what these say? And Jesus said unto them, Yes; have ye never read, Out of the mouth of children and sucklings thou hast perfected praise?

Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума:

17 A nd he left them and went out of the city into Bethany, and he lodged there.

И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.

18 ¶ Now in the morning as he returned into the city, he hungered.

А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

19 A nd when he saw a fig tree in the way, he came to it and found nothing upon it, but leaves only, and said unto it, Let no fruit grow on thee from now on for ever. And then the fig tree withered away.

И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.

20 A nd when the disciples saw it, they marvelled, saying, How soon is the fig tree withered away!

И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?

21 J esus answered and said unto them, Verily I say unto you, If ye have faith and doubt not, ye shall not only do this to the fig tree, but also if ye shall say unto this mountain, Be thou removed, and be thou cast into the sea, it shall be done.

А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.

22 A nd all things, whatever ye shall ask in prayer, believing, ye shall receive.

И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

23 ¶ And when he was come into the temple, the princes of the priests and the elders of the people came unto him as he was teaching and said, By what authority doest thou these things? and who gave thee this authority?

И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?

24 A nd Jesus answered and said unto them, I also will ask you a word, which if ye tell me, I will also tell you by what authority I do these things.

А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.

25 T he baptism of John, where was it from? from heaven or of men? And they reasoned with themselves, saying, If we shall say, From heaven, he will say unto us, Why did ye not then believe him?

Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:

26 B ut if we shall say, Of men, we fear the people; for all hold John as a prophet.

Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.

27 A nd they answered Jesus and said, We cannot tell. And he said unto them, Neither do I tell you by what authority I do these things.

И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.

28 ¶ But what do you think? A certain man had two sons, and he came to the first and said, Son, go work today in my vineyard.

Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

29 H e answered and said, I will not, but afterward he repented and went.

А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

30 A nd he came to the second and said likewise. And he answered and said, I will go, Lord, and went not.

Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.

31 W hich of the two did the will of his father? They say unto him, The first. Jesus said unto them, Verily I say unto you, That the publicans and the harlots go ahead of you into the kingdom of God.

Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

32 F or John came unto you in the way of righteousness, and ye believed him not, but the publicans and the harlots believed him, and ye, when ye had seen it, repented not afterward that ye might believe him.

Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.

33 ¶ Hear another parable: There was a certain husband of a house who planted a vineyard and hedged it round about and dug a winepress in it and built a tower and let it out to husbandmen and went into a far country,

Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

34 a nd when the time of the fruit drew near, he sent his slaves to the husbandmen that they might receive the fruits of it.

И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

35 A nd the husbandmen took his slaves and beat one and killed another and stoned another.

А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

36 A gain, he sent other slaves more than the first, and they did unto them likewise.

Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

37 B ut last of all he sent unto them his son, saying, They will reverence my son.

Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

38 B ut when the husbandmen saw the son, they said among themselves, This is the heir; come, let us kill him, and let us take his inheritance.

Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

39 A nd they took hold of him and cast him out of the vineyard and slew him.

И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

40 T herefore, when the lord of the vineyard comes, what will he do unto those husbandmen?

И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

41 T hey say unto him, He will destroy those wicked men without mercy and will let out his vineyard unto other husbandmen who shall render him the fruits in their seasons.

Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

42 J esus said unto them, Did ye never read in the scriptures, The stone which the builders rejected, the same is become the head of the corner: this is the Lord’s doing, and it is marvellous in our eyes?

Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?

43 T herefore say I unto you, The kingdom of God shall be taken from you and given to a people bringing forth the fruits thereof.

Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

44 A nd whosoever shall fall on this stone shall be broken, but on whomsoever it shall fall, it will grind him to powder.

И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.

45 A nd as the princes of the priests and Pharisees heard his parables, they perceived that he spoke of them.

И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

46 B ut when they sought to lay hands on him, they feared the multitude because they held him as a prophet.

но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.