1 ¶ The proverbs of Solomon, the son of David, king of Israel;

Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 t o know wisdom and chastening; to understand prudent words;

Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 t o receive the chastening of prudence, justice, judgment, and equity;

За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 t o give prudence to the simple, and to the young men knowledge and council.

За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

5 I f the wise will hear them, doctrine shall increase, and the man of understanding shall acquire wise counsel:

За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 T o understand a parable and the interpretation; the words of the wise and their enigmas.

За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 ¶ The fear of the LORD is the beginning of knowledge, but fools despise wisdom and chastening.

Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.

8 M y son, hearken unto the chastening of thy father, and forsake not the law of thy mother:

Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,

9 F or they shall be an increase of grace unto thy head and protection about thy neck.

Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 ¶ My son, if sinners entice thee, do not consent.

Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 I f they say, Come with us, let us lay in wait for blood; let us ambush the innocent without cause.

Ако рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 L et us swallow them up alive as Sheol and whole as those that go down into the pit;

Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 W e shall find all kinds of riches, we shall fill our houses with spoil.

Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 C ast in thy lot among us; let us all have one purse:

Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 M y son, do not walk in the way with them; refrain thy foot from their path:

Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 F or their feet shall run to evil and make haste to shed blood.

Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 S urely in vain the net is spread in the sight of any bird.

Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 A nd they lay in wait for their own blood; they ambush their own souls.

И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 S o are the ways of every one that is greedy of gain which takes away the life of those who possess it.

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

20 ¶ Wisdom cries without; she utters her voice in the streets:

Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 S he cries in the chief place of concourse, in the entrance to the gates of the city she utters her words, saying,

Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:

22 H ow long, ye simple ones, will ye love simplicity? and the scorners delight in their scorning, and the fools hate knowledge?

Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 R eturn at my reproof; behold, I will pour out my spirit unto you, I will make known my words unto you.

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 B ecause I have called and ye refused; I have stretched out my hand, and no one responded;

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 f or because ye have disregarded all my counsel and rejected my reproof:

Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 I also will laugh at your calamity; I will mock when your fear comes upon you;

То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 w hen what you have feared comes as destruction, and your calamity comes as a whirlwind; when tribulation and anguish come upon you.

Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,

28 T hen they shall call upon me, but I will not answer; they shall seek me early, but they shall not find me:

Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 B ecause they hated knowledge and did not choose the fear of the LORD:

Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 T hey rejected my counsel: they despised all my reproof.

Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 T herefore they shall eat of the fruit of their own way, and be filled with their own counsel.

Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 F or the rest of the ignorant shall slay them, and the prosperity of fools shall destroy them.

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 B ut whosoever hearkens unto me shall dwell safely and shall rest from the fear of evil.

Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.