1 ¶ Now when Festus was come into the province, after three days he ascended from Caesarea to Jerusalem.

А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

2 T hen the prince of the priests and the principals of the Jews informed him against Paul and besought him,

Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

3 a sking for grace against him, that he would send for him to Jerusalem, they placing an ambush in the way to kill him.

и молейки му се искаха да склони на това против него, _

4 B ut Festus answered that Paul should be kept at Caesarea and that he himself would depart shortly there.

Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;

5 L et them, therefore, said he, who among you are able, go down with me and accuse this man, if there is anything in him.

затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

6 A nd when he had tarried among them no more than ten days, he went down unto Caesarea and the next day, sitting on the judgment seat, commanded Paul to be brought.

И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.

7 A nd when he was come, the Jews who came down from Jerusalem stood round about and laid many and grievous complaints against Paul, which they could not prove.

И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

8 W hile he answered for himself, Neither against the law of the Jews, neither against the temple, nor yet against Caesar have I sinned in anything at all.

но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

9 B ut Festus, willing to ingratiate himself with the Jews, answered Paul and said, Wilt thou go up to Jerusalem, and there be judged of these things before me?

Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

10 T hen said Paul, I stand at Caesar’s judgment seat, where I ought to be judged; to the Jews I have done no wrong, as thou very well knowest.

А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

11 F or if I am an offender or have committed anything worthy of death, I do not refuse to die; but if there are none of these things of which these accuse me, no one may deliver me unto them. I appeal unto Caesar.

Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

12 T hen Festus, when he had conferred with the council, answered, Hast thou appealed unto Caesar? unto Caesar shalt thou go.

Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

13 ¶ And after certain days King Agrippa and Bernice came unto Caesarea to salute Festus.

А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

14 A nd when they had been there many days, Festus declared Paul’s cause unto the king, saying, There is a certain man left in bonds by Felix,

И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.

15 a bout whom, when I was at Jerusalem, the princes of the priests and the elders of the Jews informed me, desiring to have vengeance against him.

3а него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.

16 T o whom I answered, It is not the manner of the Romans to deliver any man to die, before the one who is accused is face to face with his accusers and is given license to answer for himself concerning the crime laid against him.

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.

17 T herefore, when they were come here, without any delay on the next day I sat on the judgment seat and commanded the man to be brought forth.

И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18 A gainst whom when the accusers stood up, they brought no accusation of such things as I supposed,

Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;

19 b ut had certain questions against him of their own superstition, and of one Jesus, who was dead, whom Paul affirmed to be alive.

но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.

20 A nd because I doubted of such manner of questions, I asked him whether he would go to Jerusalem and there be judged of these matters.

И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

21 B ut when Paul had appealed to be reserved unto the hearing of Augustus, I commanded him to be kept until I might send him to Caesar.

Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

22 T hen Agrippa said unto Festus, I would also hear the man myself. Tomorrow, said he, thou shalt hear him.

Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23 A nd the next day when Agrippa was come and Bernice, with great pomp, and was entered into the place of hearing, with the tribunals and principal men of the city, at Festus’ commandment, Paul was brought forth.

На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

24 T hen Festus said, King Agrippa, and all men who are here present with us, ye see this man, about whom all the multitude of the Jews have dealt with me, both at Jerusalem and also here, crying that he ought not to live any longer.

Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25 B ut when I found that he had committed nothing worthy of death and that he himself has appealed to Augustus, I have determined to send him.

Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

26 O f whom I have no certain thing to write unto my lord. Therefore I have brought him forth before you, and specially before thee, O King Agrippa, that, after examination, I might have something to write.

А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.

27 F or it seems to me unreasonable to send a prisoner, and not to signify the crimes laid against him.

Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.