1 ¶ I made a covenant with my eyes; why then should I look upon a maid?

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 F or what reward would God give me from above and what inheritance of the Almighty from on high?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 I s there no destruction for the wicked? And banishment for the workers of iniquity?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 D oes he not see my ways and count all my steps?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 I f I have walked with falsehood or if my foot has hastened to deceit,

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

6 l et me be weighed in a just balance, that God may know my integrity.

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 I f my step has turned out of the way and my heart walked after my eyes and if any blot has cleaved to my hands,

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 t hen let me sow, and let another eat, and let my offspring be rooted out.

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 ¶ If my heart has been deceived regarding a woman, or if I have laid in wait at my neighbour’s door,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 t hen let my wife grind for another, and let others bow down upon her.

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 F or this is lewdness and iniquity that is proven.

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 F or it is a fire that consumes unto hell and would root out all my increase.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 I f I had despised the right of my manslave or of my maidslave, when they contended with me;

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 w hat then would I do when God rises up? And when he visits, what would I answer him?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 D id not he that made me in the belly also make him? And did not the same one fashion us in the womb?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 ¶ If I have disturbed the desire of the poor or have caused the eyes of the widow to fail;

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 o r have eaten my morsel alone and the fatherless has not eaten thereof;

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

18 ( for from my youth the fatherless was brought up with me, as with a father, and I have guided the widow from my mother’s womb)

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

19 i f I have seen any perish for want of clothing or any needy without a covering;

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 i f his loins have not blessed me and if he were not warmed with the fleece of my sheep;

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 i f I have lifted up my hand against the fatherless, even when I saw that they would all help me in the gate;

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 t hen let my back fall from my shoulder blade, and my arm be broken from its joint.

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 F or I feared destruction from God, against whose highness I could have no power.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 ¶ If I have made gold my hope or have said to the fine gold, Thou art my confidence;

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 i f I rejoiced because my wealth was being multiplied, and because my hand had gotten much;

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 i f I beheld the sun when it shone or the moon walking in beauty;

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 a nd my heart has been secretly enticed, and my mouth kissed my hand;

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 t his would also be a proven iniquity; for I should have denied the God that is sovereign.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 I f I rejoiced at the destruction of the one that hated me or lifted up myself when evil found him;

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

30 f or I have never even suffered my mouth to sin by wishing a curse upon his soul;

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); -

31 w hen the servants of my tent said, Oh that we had of his flesh! We would never be satisfied.

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 T he stranger did not lodge in the street, but I opened my doors to the traveller.

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 ¶ If I covered my transgressions as Adam, by hiding my iniquity in my bosom;

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 i f I feared a great multitude or did the contempt of families terrify me, that I kept silence, and did not go out of the door?

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

35 O h that someone would hear me! Behold, my mark is, that the Almighty will testify for me, even though my adversary had written down the charges.

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 S urely I would take it upon my shoulder and bind it as a crown to me.

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 I would declare unto him the number of my steps; as a prince I would go near unto him.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 I f my land cries against me and all its furrows likewise complain;

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 i f I ate of its strength without money or have afflicted the soul of its owners;

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 l et thistles grow up unto me instead of wheat and stinkweed instead of barley. The words of Job are ended.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.