1 ¶ And the two angels came to Sodom at evening; and Lot sat in the gate of Sodom, and Lot seeing them rose up to meet them, and he bowed himself with his face toward the ground,

Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:

2 a nd he said, Behold now, my lords, turn in, I pray you, into your slave’s house and tarry all night and wash your feet, and ye shall rise up early and go on your ways. And they said, No, but we will abide in the street all night.

Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.

3 A nd he pressed upon them greatly, and they turned in unto him and entered into his house, and he made them a banquet and baked unleavened bread, and they ate.

Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

4 ¶ But before they lay down, the men of the city, even the men of Sodom, compassed the house round, both old and young, all the people from every quarter;

А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата

5 a nd they called unto Lot and said unto him, Where are the men who came in to thee this night? Bring them out unto us that we may know them.

и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

6 A nd Lot went out at the door unto them and shut the door after him

А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата след себе си, и рече:

7 a nd said, I pray you, brethren, do not so wickedly.

Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

8 B ehold now, I have two daughters who have not known man; let me, I pray you, bring them out unto you and do ye to them as is good in your eyes; only unto these men do nothing, for they have come under the shadow of my roof.

Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли по покрива на стрехата ми.

9 A nd they said, Stand back. And they said again, This fellow came in to sojourn and is he to lift himself up as judge? Now will we deal worse with thee than with them. And they did great violence to the man, even Lot, and came near to break the door.

Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.

10 T hen the men put forth their hand and pulled Lot into the house with them and shut the door.

Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.

11 A nd they smote the men that were at the door of the house with blindness, both small and great so that they wearied themselves to find the door.

Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

12 ¶ And the men said unto Lot, Hast thou anyone else here? Sons-in-law and thy sons and thy daughters and whatever thou hast in the city, bring them out of this place;

Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;

13 F or we will destroy this place because the cry of them is waxed great before the face of the LORD, and the LORD has sent us to destroy it.

защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.

14 A nd Lot went out and spoke unto his sons-in-law, those who were to marry his daughters, and said, Up, get you out of this place; for the LORD will destroy this city. But he seemed as one that mocked unto his sons-in-law.

И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но не зетьовете му се видя, че той се шегува.

15 ¶ And when the morning arose, then the angels hastened Lot, saying, Arise, take thy wife and thy two daughters who are here; lest thou be consumed in the iniquity of the city.

Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.

16 A nd while he lingered, the men laid hold upon his hand and upon the hand of his wife and upon the hand of his two daughters, the LORD being merciful unto him; and they brought him forth and set him outside the city.

Но тоя се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.

17 A nd it came to pass as they brought them forth outside, that he said, Escape; for thy soul, do not look behind thee, neither stop thou in all the plain; escape to the mountain, lest thou be consumed.

И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

18 A nd Lot said unto them, Oh, not so, my lords;

А Лот им рече: Ах, Господи, не така!

19 b ehold now, thy slave has found grace in thy sight, and thou hast magnified thy mercy, which thou hast showed unto me in saving my life; but I cannot escape to the mountain, lest some evil take me, and I die.

Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината да не би да ме постигне злато и да умра.

20 B ehold now, this city is near to flee unto, and it is a little one; Oh, let me escape there, (is it not a little one?) and my soul shall live.

Гледай, моля, твоя град е близо, за да побягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град ?) и така животът ми ще се опази.

21 A nd he said unto him, See, I have accepted thee concerning this thing also that I will not overthrow the city for which thou hast spoken.

Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.

22 M ake thee haste, escape there; for I cannot do anything until thou hast arrived there. Therefore the name of the city was called Zoar.

Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, догде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор.

23 T he sun was rising upon the earth when Lot entered into Zoar.

Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

24 ¶ Then the LORD rained upon Sodom and upon Gomorrah brimstone and fire from the LORD out of the heavens;

Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

25 a nd he overthrew those cities and all that plain, with all the inhabitants of those cities, and the fruit of the ground.

Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

26 ¶ Then the wife of Lot looked back from behind him, and she became a pillar of salt.

Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

27 ¶ And Abraham rose up early in the morning to the place where he had stood before the LORD.

Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;

28 A nd he looked toward Sodom and Gomorrah and toward all the land of that plain and beheld that the smoke of the land went up as the smoke of a furnace.

и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

29 A nd it came to pass as God destroyed the cities of the plain that God remembered Abraham and sent Lot out of the midst of the destruction when he overthrew the cities in the which Lot dwelt.

И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

30 ¶ But Lot went up out of Zoar and dwelt in the mountain and his two daughters with him; for he feared to dwell in Zoar; and he dwelt in a cave, he and his two daughters.

А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

31 T hen the firstborn said unto the younger, Our father is old, and there is not a man left in the earth to come in unto us after the manner of all the earth.

Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

32 C ome, let us make our father drink wine, and we will lie with him that we may preserve the generation of our father.

Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

33 A nd they made their father drink wine that night; and the firstborn went in and lay with her father; and he perceived not when she lay down, nor when she arose.

И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.

34 A nd it came to pass on the next day that the firstborn said unto the younger, Behold, I lay last night with my father; let us make him drink wine this night also; and go thou in and lie with him that we may preserve the generation of our father.

На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.

35 A nd they made their father drink wine that night also, and the younger arose and lay with him; and he perceived not when she lay down, nor when she arose.

И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

36 T hus were both the daughters of Lot with child by their father.

Така и двете лотови дъщери зачнаха от баща си.

37 A nd the firstborn bore a son and called his name Moab; the same is the father of the Moabites unto this day.

И по-старата роди син и го наименува Моав; той е до днес отец на моавците.

38 A nd the younger, she also bore a son and called his name Benammi; the same is the father of the sons of Ammon unto this day.

Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.