1 ¶ Boast not thyself of tomorrow for thou knowest not what a day may bring forth.

Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

2 ¶ Let another man praise thee and not thine own mouth; a stranger, and not thine own lips.

Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

3 ¶ A stone is heavy and the sand weighty; but a fool’s wrath is heavier than them both.

Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

4 W rath is cruel, and anger is impetuous, but who is able to stand before envy?

Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

5 ¶ Open rebuke is better than secret love.

Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.

6 F aithful are the wounds of a friend, but the kisses of an enemy are deceitful.

Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

7 ¶ The full soul loathes a honeycomb, but to the hungry soul every bitter thing is sweet.

Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

8 ¶ As a bird that wanders from her nest, so is a man that wanders from his place.

Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

9 ¶ Ointment and perfume rejoice the heart, so does the sweetness of a man’s friend by hearty counsel.

Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

10 D o not forsake thine own friend and thy father’s friend, neither go into thy brother’s house in the day of thy calamity, for better is a neighbour that is near than a brother far off.

Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

11 ¶ My son, be wise and make my heart glad that I may answer him that reproaches me.

Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

12 ¶ A prudent man foresees the evil and hides himself, but the simple pass on and are hurt by it.

Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

13 ¶ Take his garment that is surety for a stranger and take a pledge of him that is surety for a strange woman.

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.

14 ¶ He that blesses his friend with a loud voice, rising early in the morning, it shall be counted a curse to him.

Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

15 ¶ A continual dripping in a very rainy day and a contentious woman are alike.

Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

16 W hosoever hides her hides the wind, because the oil in his right hand cries out.

Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.

17 ¶ Iron sharpens iron; so a man sharpens the countenance of his friend.

Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.

18 ¶ Whosoever keeps the fig tree shall eat the fruit thereof, so he that waits on his master shall be honoured.

Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

19 ¶ As in water face corresponds to face, so the heart of man to man.

Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

20 ¶ Sheol and hell are never full; so the eyes of man are never satisfied.

Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат.

21 ¶ As the fining pot tries the silver and the furnace the gold; so the man is tried by the mouth of whoever praises him.

Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.

22 ¶ Though thou should bray a fool in a mortar among wheat with a pestle, yet his foolishness will not depart from him.

Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

23 ¶ Be thou diligent to know the countenance of thy sheep, and put thy heart into thy herds.

Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

24 F or riches are not for ever, and does the crown endure to every generation?

Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

25 T he tender grass shows itself, and the hay appears, and the herbs of the mountains are reaped.

Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

26 T he lambs are for thy clothing, and the goats are for the price of the field.

Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.

27 A nd thou shalt have goats’ milk enough for thy food, for the food of thy household, and for the maintenance of thy maidens.

Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.