1 ¶ And the LORD visited Sarah as he had said, and the LORD did with Sarah as he had spoken.

И Господ посети Сара, според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.

2 F or Sarah conceived and bore Abraham a son in his old age at the set time of which God had spoken to him.

Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.

3 A nd Abraham called the name of his son that was born unto him, whom Sarah bore to him, Isaac.

И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.

4 A nd Abraham circumcised his son Isaac being eight days old as God had commanded him.

И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

5 A nd Abraham was one hundred years old when his son Isaac was born unto him.

А Авраам беше на сто години, когато се роди сина му Исаак.

6 T hen Sarah said, God has made me to laugh so that all that hear will laugh with me.

И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки, който чуе, ще ми се смее.

7 A nd she said, Who would have said unto Abraham, that Sarah should have given children suck? For I have born him a son in his old age.

Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - Защото му родих син в старините му.

8 A nd the child grew and was weaned, and Abraham made a great banquet the day that Isaac was weaned.

А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

9 ¶ And Sarah saw the son of Hagar the Egyptian, whom she had born unto Abraham, mocking.

А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

10 T herefore she said unto Abraham, Cast out this bondwoman and her son; for the son of this bondwoman shall not be heir with my son, even with Isaac.

затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.

11 A nd the thing was very grievous in Abraham’s sight because of his son.

Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.

12 T hen God said unto Abraham, Let it not be grievous in thy sight because of the lad and because of thy bondwoman; in all that Sarah has said unto thee, hearken unto her voice; for in Isaac shall thy seed be called.

Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

13 A nd also of the son of the bondwoman I will make a nation because he is thy seed.

Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

14 ¶ So Abraham rose up early in the morning and took bread and a bottle of water and gave it unto Hagar, putting it on her shoulder, and the child and sent her away; and she departed and wandered in the wilderness of Beersheba.

Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати.А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.

15 A nd the water was spent in the bottle, and she cast the child under a tree.

Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст

16 A nd she went and sat her down over against him a good way off as it were a bowshot; for she said, Let me not see the death of the child. And she sat over against him and lifted up her voice and wept.

и отиде та седна на среща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

17 A nd God heard the voice of the lad, and the angel of God called to Hagar out of heaven and said unto her, What ails thee, Hagar? Fear not, for God has heard the voice of the lad where he is.

И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.

18 A rise, lift up the lad and hold him in thy hand, for I will make him a great nation.

Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

19 A nd God opened her eyes, and she saw a well of water; and she went and filled the bottle with water and gave the lad drink.

Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

20 A nd God was with the lad, and he grew and dwelt in the wilderness and became an archer.

Бог беше с момчето, което порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.

21 A nd he dwelt in the wilderness of Paran, and his mother took a wife for him out of the land of Egypt.

Засели се във Фаранската пустиня; и майка му взе жена от Египетската земя.

22 ¶ And it came to pass at that time that Abimelech and Phichol, the prince of his host, spoke unto Abraham, saying, God is with thee in all that thou doest.

По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.

23 N ow therefore swear unto me here by God that thou wilt not deal falsely with me, nor with my son, nor with my son’s son; but according to the mercy that I have done unto thee, thou shalt do unto me and to the land in which thou hast sojourned.

Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.

24 A nd Abraham said, I will swear.

И рече Авраам: Заклевам се.

25 A nd Abraham reproved Abimelech because of a well of water which Abimelech’s slaves had violently taken away.

Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.

26 A nd Abimelech said, I know not who has done this thing; neither didst thou tell me, neither have I heard of it, but today.

Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти си ми явил за това, нито аз съм чул, освен днес.

27 A nd Abraham took sheep and oxen and gave them unto Abimelech; and both of them made a covenant.

Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си.

28 A nd Abraham set seven ewe lambs of the flock by themselves.

А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

29 A nd Abimelech said unto Abraham, What mean these seven ewe lambs which thou hast set by themselves?

И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?

30 A nd he said, For these seven ewe lambs shalt thou take of my hand that they may be a witness unto me that I have dug this well.

А той рече:Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

31 T herefore he called that place Beersheba; because there they swore, both of them.

Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.

32 T hus they made a covenant at Beersheba; then Abimelech rose up and Phichol, the prince of his host, and they returned into the land of the Philistines.

Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

33 ¶ And Abraham planted a grove in Beersheba and called there on the name of the LORD, the eternal God.

И Авраам посади дъбрава във Вирсавее, и там призова името на Иеова, Вечния Бог.

34 A nd Abraham sojourned in the Philistines’ land many days.

И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.