1 ¶ And afterward Moses and Aaron went in and told Pharaoh, Thus saith the LORD God of Israel, Let my people go that they may celebrate a feast unto me in the wilderness.

След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.

2 A nd Pharaoh said, Who is the LORD, that I should hearken to his voice to let Israel go? I do not know the LORD, neither will I let Israel go.

Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.

3 ¶ And they said, The God of the Hebrews has found us; therefore we shall go three days’ journey into the desert and sacrifice unto the LORD our God lest he encounter us with pestilence or with the sword.

А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.

4 T hen the king of Egypt said unto them, Why do ye, Moses and Aaron, keep the people from their works? Go unto your burdens.

Но египетския цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.

5 P haraoh also said, Behold, the people of the land now are many, and ye make them cease from their burdens.

Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.

6 A nd Pharaoh commanded the same day the taskmasters of the people and their officers, saying,

И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:

7 Y e shall no longer give the people firewood to make brick as until now; let them go and gather firewood for themselves.

Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.

8 A nd the tally of the bricks which they made before, ye shall lay upon them; ye shall not diminish any of it; for they are idle; therefore they cry, saying, Let us go and sacrifice to our God.

Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 L et more work be laid upon them that they may occupy themselves with it; and let them not regard words of deception.

Нека се възлагат още по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливите думи.

10 ¶ And the taskmasters of the people went out, and their officers, and they spoke to the people, saying, Thus saith Pharaoh, I will not give you firewood.

И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.

11 G o ye, gather firewood where ye can find it; yet none of your work shall be diminished.

Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.

12 S o the people were scattered abroad throughout all the land of Egypt to gather brush for firewood.

Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.

13 A nd the taskmasters hasted them, saying, Fulfil your works, your daily quotas, as when there was firewood.

А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.

14 A nd the officers of the sons of Israel, whom Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten, and they demanded, Why have ye not fulfilled your quotas in making brick both yesterday and today, as until now?

И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?

15 ¶ Then the officers of the sons of Israel came and cried unto Pharaoh, saying, Why doest thou deal thus with thy slaves?

Тогова надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?

16 T here is no firewood given unto thy slaves, yet they say to us, Make brick. Behold, thy slaves are beaten; and thy people sin.

Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.

17 A nd he replied, Ye are idle, ye are idle, therefore ye say, Let us go and sacrifice unto the LORD.

Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.

18 G o therefore now and work, for no firewood shall be given you, yet ye shall deliver the tally of bricks.

Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.

19 T hen the officers of the sons of Israel saw that they were afflicted after it was said, Ye shall not diminish any from the bricks of your daily quota.

И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.

20 A nd they met Moses and Aaron, who stood in the way, as they came forth from Pharaoh;

И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намираха на пътя;

21 a nd they said unto them, The LORD look upon you and judge because ye have made our savour to be a stench before Pharaoh and his slaves, putting a sword in their hands to slay us.

и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.

22 T hen Moses returned unto the LORD and said, Lord, why hast thou so afflicted this people? Why is it that thou hast sent me?

Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?

23 F or since I came to Pharaoh to speak in thy name, he has afflicted this people; neither hast thou delivered thy people at all.

Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?