1 ¶ And when Solomon had finished the building of the house of the LORD and the king’s house and all Solomon’s desire which he was pleased to do,

Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и беше извършил всичко, което желаеше Соломон да направи.

2 t he LORD appeared to Solomon the second time as he had appeared unto him at Gibeon.

яви се Господ на Соломона втори път, както бе му се явил в Гаваон.

3 A nd the LORD said unto him, I have heard thy prayer and thy supplication that thou hast made in my presence. I have sanctified this house, which thou hast built, to put my name there for ever, and my eyes and my heart shall be there all the days.

Господ му каза: Чух молитвата ти и молението, с което се моли пред Мене. Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих за да настаня там името Си до века: и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.

4 A nd if thou wilt walk before me as David, thy father walked, in integrity of heart and in uprightness, to do according to all that I have commanded thee, keeping my statutes and my rights,

А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,

5 t hen I will establish the throne of thy kingdom upon Israel for ever as I spoke unto David, thy father, saying, There shall not fail thee a man upon the throne of Israel.

тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж седящ на Израилевия престол.

6 B ut if ye shall obstinately turn from following me, ye or your sons, and will not keep my commandments and my statutes which I have set before you, but go and serve other gods and worship them,

Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните,

7 I will cut off Israel out of the land which I have given them, and this house, which I have sanctified unto my name, I will cast out of my sight, and Israel shall be a proverb and a byword among all peoples;

тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена.

8 a nd at this house, which was high, any one that passes by it shall be astonished and shall hiss, and they shall say, Why has the LORD done thus unto this land and to this house?

А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки който минава покрай него, ще се зачуди и ще съска: и ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?

9 A nd they shall answer, Because they forsook the LORD their God, who brought forth their fathers out of the land of Egypt and have taken hold upon other gods and have worshipped them and served them; for this the LORD has brought upon them all this evil.

И ще отговарят: Понеже оставиха Господа своя Бог, Който изведе Бащите им из Египетската земя, та си избраха други богове, и им се поклониха и им послужиха, за това Господ нанесе на тях всичкото това зло.

10 ¶ And it came to pass at the end of twenty years in which Solomon had built the two houses, the house of the LORD and the king’s house

А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома, Господния дом и царската къща,

11 ( for which Hiram, the king of Tyre, had furnished Solomon with cedar trees and fir trees and with gold, according to all his desire), that then King Solomon gave Hiram twenty cities in the land of Galilee.

и тирският цар Хирам, като беше доставил на Соломона кедрови дървета и елхови дървета и злато, до колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирама двадесет града в галилейската земя.

12 A nd Hiram came out from Tyre to see the cities which Solomon had given him, and they did not please him.

А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, не му се харесаха.

13 A nd he said, What cities are these which thou hast given me, my brother? And they called them the land of Cabul unto this day.

И рече: Що за градове са тия, които си ми дал, брате? И нарече ги земя Хавул както се нарича и до днес.

14 A nd Hiram had sent the king one hundred and twenty talents of gold.

И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

15 ¶ And this is the account of the levy which King Solomon raised to build the house of the LORD and his own house and Millo and the wall of Jerusalem and Hazor and Megiddo and Gezer.

И ето причината на набора, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, тоже и Мило, ерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.

16 F or Pharaoh, king of Egypt, had gone up and taken Gezer and burnt it with fire and slain the Canaanites that dwelt in the city and given it for a gift unto his daughter, Solomon’s wife.

(Египетския цар Фараон беше възлязъл и превзел Гезер, и беше го изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града и беше го дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена).

17 A nd Solomon built Gezer and Bethhoron, the lower,

А Соломон съгради, освен Гезер, и долния Ветерон,

18 a nd Baalath and Tadmor in the land of the wilderness,

Ваалат, Тамар в пустата част на Юдовата земя,

19 l ikewise all the cities of store that Solomon had and cities for his chariots and cities for his horsemen and that which Solomon desired to build in Jerusalem and in Lebanon and in all the land of his dominion.

всичките градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

20 A nd all the peoples that were left of the Amorites, Hittites, Perizzites, Hivites, and Jebusites, which were not of the sons of Israel,

А относно всичките люде, които останаха от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилтяните,

21 t heir children that were left after them in the land, whom the sons of Israel were not able utterly to destroy, upon those Solomon levied a tribute of bondservice unto this day.

от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, каквито са и до днес.

22 B ut of the sons of Israel, Solomon did not impose service, but they were men of war, or his slaves or his princes or his captains or rulers of his chariots or his horsemen.

Но от израилтяните Соломон не направи никого задължителен работник: а те бяха военни мъже, и неговите служители, неговите първенци, неговите военачалници и началниците на колесниците му и на конниците му.

23 A nd those that Solomon had made princes and officers over Solomon’s work were five hundred and fifty, who bore rule over the people that wrought in the work.

Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началствуваха над людете, които вършеха работите.

24 B ut Pharaoh’s daughter came up out of the city of David unto her house which Solomon had built for her; then he built Millo.

А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, който Соломон беше построил за нея, тогава когато той съгради Мило.

25 A nd three times in a year Solomon offered burnt offerings and peace offerings upon the altar which he built unto the LORD, and he burnt incense upon the altar that was before the LORD, after the house was finished.

И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господ, и кажеше върху оня олтар, който бе пред Господа, след, като свърши дома.

26 A nd king Solomon made a navy of ships in Eziongeber, which is beside Eloth, on the shore of the Red sea, in the land of Edom.

Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при, Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя.

27 A nd Hiram sent in the navy his slaves, shipmen that had knowledge of the sea, with the slaves of Solomon.

А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, да бъдат със Соломоновите слуги.

28 A nd they went to Ophir and brought gold from there, four hundred and twenty talents and brought it to king Solomon.

Те отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.