1 ¶ Now the sons of Reuben and the sons of Gad had a very great multitude of livestock, and when they saw the land of Jazer and the land of Gilead, it seemed unto them that the place was a place for livestock.

А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

2 A nd the sons of Gad and the sons of Reuben came and spoke unto Moses and to Eleazar, the priest, and unto the princes of the congregation, saying,

то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

3 A taroth and Dibon and Jazer and Nimrah and Heshbon and Elealeh and Shebam and Nebo and Beon,

Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

4 t he country which the LORD smote before the congregation of Israel, is a land for livestock, and thy slaves have livestock.

земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

5 T herefore, they said, if we have found grace in thy sight, let this land be given unto thy slaves for a possession and do not make us pass the Jordan.

За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.

6 A nd Moses said unto the sons of Gad and to the sons of Reuben, Shall your brethren go to war, and shall ye sit here?

А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

7 W hy do ye discourage the heart of the sons of Israel from going over into the land which the LORD has given them?

Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?

8 T hus did your fathers when I sent them from Kadeshbarnea to see the land.

Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;

9 F or when they went up unto the valley of Eshcol and saw the land, they discouraged the heart of the sons of Israel that they should not go into the land which the LORD had given them.

отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.

10 A nd the LORD’s anger was kindled the same time, and he swore, saying,

И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

11 S urely none of the men that came up out of Egypt, from twenty years old and upward, shall see the land which I swore unto Abraham, unto Isaac, and unto Jacob; because they were not perfect in following me,

Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

12 e xcept Caleb, the son of Jephunneh the Kenezite, and Joshua, the son of Nun, for they were perfect in following the LORD.

освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

13 A nd the LORD’s anger was kindled against Israel, and he made them wander in the wilderness forty years until all the generation that had done evil in the sight of the LORD was consumed.

Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

14 A nd, behold, ye are risen up in the place of your fathers, an increase of sinful men, to augment yet the fierce anger of the LORD toward Israel.

И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

15 F or if ye turn away from after him, he will yet again leave you in the wilderness; and ye shall destroy all this people.

Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.

16 ¶ Then they came near unto him and said, We will build sheepfolds here for our livestock and cities for our little ones,

Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

17 b ut we ourselves will go arm ourselves and go with diligence before the sons of Israel until we have brought them unto their place, and our little ones shall dwell in the fenced cities because of the inhabitants of the land.

а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

18 W e will not return unto our houses until the sons of Israel have inherited each man his inheritance.

Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

19 F or we will not inherit with them on the other side of the Jordan or forward because our inheritance is fallen to us on this side of Jordan eastward.

Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

20 T hen Moses said unto them, If ye will do this thing, if ye will prepare yourselves to go before the LORD to the war

Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

21 a nd will all pass the Jordan armed before the LORD until he has driven out his enemies from before him

ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

22 a nd the land is subdued before the LORD, then afterward ye shall return and be guiltless before the LORD and before Israel, and this land shall be your possession before the LORD.

и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

23 B ut if ye will not do so, behold, ye shall have sinned against the LORD, and be sure your sin will catch up with you.

Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

24 B uild cities for your little ones and folds for your sheep and do that which has proceeded out of your mouth.

Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

25 A nd the sons of Gad and the sons of Reuben spoke unto Moses, saying, Thy slaves will do as my lord commands.

И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.

26 O ur little ones, our wives, our livestock, and all our beasts, shall be there in the cities of Gilead;

Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

27 b ut thy slaves, each one armed for war, will pass before the LORD to battle, as our lord saith.

а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

28 ¶ So concerning them Moses commanded Eleazar, the priest, and Joshua, the son of Nun, and the princes of the fathers of the tribes of the sons of Israel.

Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

29 A nd Moses said unto them, If the sons of Gad and the sons of Reuben will pass the Jordan with you, each one armed to battle, before the LORD, after the land shall be subdued before you, then ye shall give them the land of Gilead for a possession.

Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

30 B ut if they will not pass over with you armed, they shall have possessions among you in the land of Canaan.

Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

31 A nd the sons of Gad and the sons of Reuben answered, saying, As the LORD has said unto thy slaves, so will we do.

И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.

32 W e will pass over armed before the LORD into the land of Canaan, and the possession of our inheritance on this side of the Jordan shall be ours.

Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.

33 T hus Moses gave unto the sons of Gad and to the sons of Reuben and unto half the tribe of Manasseh, the son of Joseph, the kingdom of Sihon king of the Amorites and the kingdom of Og king of Bashan, the land, with its cities and borders, even the cities of the country round about.

И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

34 A nd the sons of Gad built Dibon and Ataroth and Aroer

И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

35 a nd Atroth-shophan and Jaazer and Jogbehah

Атротсофан, Язир, Иогвея,

36 a nd Bethnimrah and Bethharan, fenced cities, and also folds for sheep.

Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

37 A nd the sons of Reuben built Heshbon and Elealeh and Kirjathaim

А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

38 a nd Nebo and Baalmeon (their names being changed) and Shibmah and gave other names unto the cities which they built.

Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.

39 A nd the sons of Machir, the son of Manasseh, went to Gilead and took it and dispossessed the Amorite who was in it.

И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

40 A nd Moses gave Gilead unto Machir, the son of Manasseh; and he dwelt therein.

За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

41 J air, the son of Manasseh also went and took the small towns thereof and called them Havothjair.

А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.

42 L ikewise Nobah went and took Kenath and its villages and called it Nobah, after his own name.

И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.