1 ¶ And Rehoboam went to Shechem, for all Israel had come together in Shechem to make him king.

И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил за да го направи цар.

2 A nd when Jeroboam, the son of Nebat, heard it, who was in Egypt, where he had fled from the presence of Solomon, the king, Jeroboam returned out of Egypt.

И Еровоам, Наватовият син, който бе в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

3 A nd they sent and called him. So Jeroboam and all Israel came and spoke to Rehoboam, saying,

защото пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

4 T hy father made our yoke grievous; now, therefore, ease thou somewhat the grievous servitude of thy father and his heavy yoke that he put upon us, and we will serve thee.

Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас и ще ти работим.

5 A nd he said unto them, Come again unto me after three days. And the people departed.

А той им рече: Върнете се при мене подир три дена. И людете си отидоха.

6 T hen King Rehoboam took counsel with the old men that had stood before Solomon, his father, while he yet lived, saying, What do you counsel to reply to this people?

Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

7 A nd they spoke unto him, saying, If thou wilt seek the good of this people and please them and speak good words to them, they will be thy slaves for ever.

Те му отговориха казвайки: Ако се отнесеш благосклонно към тия люде, та им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

8 B ut he forsook the counsel which the old men gave him and took counsel with the young men that were brought up with him, that stood before him.

Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9 A nd he said unto them, What do you counsel us to reply to this people, who have spoken to me, saying, Ease somewhat the yoke that thy father did put upon us?

Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 T hen the young men that were brought up with him spoke unto him, saying, Thus shalt thou answer the people that spoke unto thee, saying, Thy father made our yoke heavy, but make it somewhat lighter for us; thus shalt thou say unto them, My little finger is thicker than my father’s loins.

И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха казвайки: Така да кажеш на людете, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 F or whereas my father put a heavy yoke upon you, I will add to your yoke; my father chastised you with whips, but I will chastise you with scorpions.

Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

12 ¶ So Jeroboam and all the people came to Rehoboam on the third day, as the king had commanded, saying, Come again to me on the third day.

Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

13 A nd the king answered them roughly, for King Rehoboam forsook the counsel of the old men

И царят им отговори остро, като остави цар Ровоам съвета на старейшините,

14 a nd answered them after the advice of the young men, saying, My father made your yoke heavy, but I will add to it; my father chastised you with whips, but I will chastise you with scorpions.

и отговори им по съвета на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му приложа; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

15 S o the king did not hearken unto the people, for the cause was of God, that the LORD might perform his word, which he spoke by the hand of Ahijah, the Shilonite, unto Jeroboam, the son of Nebat.

Така царят не послуша людете: защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

16 A nd when all Israel saw that the king would not hearken unto them, the people answered the king, saying, What portion have we in David or inheritance in the son of Jesse? Every man to your tents, O Israel! Now, David, see to thine own house! So all Israel went to their tents.

А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Промишлавай сега, Давиде, за дома си. И така целият Израил си отиде в шатрите.

17 B ut Rehoboam reigned over the sons of Israel that dwelt in the cities of Judah.

А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 T hen King Rehoboam sent Hadoram, who was over the tribute and the sons of Israel stoned him with stones, that he died. So King Rehoboam made speed to get into a chariot and fled to Jerusalem.

Тогава цар Ровоам прати при другите израилтяни Адорама, който бе над набора; но израилтяните го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си за да побегне в Ерусалим.

19 T hus Israel rebelled against the house of David unto this day.

Така Израил въстана против Давидовия дом, и остана въстанал до днес.